Блогът на Стефан Иванов

Отмина световното първенство. Донесе както винаги много емоции – за едни положителни, за други – не. И както се очакваше България я нямаше там. За мен, като привърженик на германския футбол, този световен шампионат беше по-скоро положителен. Не само заради третото място с този младежки състав, голяма част от който получи „бойното си кръщение” именно в ЮАР. А най-вече заради много сладките победи над Аржентина и особено – над Англия.Шампионът Испания далече на блестеше над останалите, а финалът с Холандия беше един от най-грозните и лишени от всякакви футболни достойнства мач. На първенството нямаше и отчетливи футболни звезди. Да, Давид Вия, Бастиян Швайнщайгер и Диего Форлан оставиха добри впечатления, но – дотам. Разни майтапчии пророкуваха какъв футболен великан бил Меси, което и тогава, и сега, ми звучи напълно смешно, макар да се опитвам да го приема насериозно.Безспорно футболът не беше от висока класа. Нямаше изявени лидери. Съдийството поне беше прилично.Оставиха приятни впечатления най-вече отборите, които играха с дух и настроение, а не изобилстващите със знайни и незнайни звезди и със самовлюбени егоистични танцьори.А аз останах с голямата надежда, че на следващия Мондиал Германия ще вземе четвъртата световна титла. Защото никога не се предава.

Кандидатът на Синята коалиция за кмет на Габрово в частичните местни избори остава четвърти със 8,4% (след преразпределение). При 25% избирателна активност това означава около 2,1% от всички гласоподаватели с право на глас. Един неочаквано висок според мен процент. За кандидат като Ива Николова винаги е чудо, че някой изобщо е гласувал. Непоследователна, истерична, агресивна до степен безконтролна злоба и в крайна сметка без нито ден опит в каквато и да е сфера на управлението и в частност – в местната власт. Аз лично никога не бих дал гласа си за такъв кандидат. Като прибавим към това и злобата, която изля изпод „журналистическото си перо” към редица лидери на СДС, трябва да заключа, че самата идея Голямата уста да бъде кандидат на СДС беше една дълбока вътрешнопартийна гавра и перверзия. Въпросната дама, която въздигаше „памятник нерукотворний” (тя е московски възпитаник – ще разбере!) на Пламен Юруков в седмичника, където пишеше, за една нощ се влюби (поличитески, разбира се!) в новия председател – Мартин Димитров, и му стана медийно гуру. Че даже се беше вживяла и като някакъв фактор в СДС, обитавайки „Раковски” 134…
Казал съм всички тези неща на форумите на СДС, но не ги казах публично преди изборите, защото ми обясняваха, че „със сигурност сме на балотаж”. Беше ми напълно ясно, че това нормален човек не може да го изрече, но пиша тези редове след изборните резултати, защото иначе щях да изляза едва ли не аз виновен за този резултат. Знам, че биха ми отговорили „Ами така решиха местните организации – това е тяхно право”. Да, ама местните организации можеше да издигнат и Велислава Дърева, ние пак ли щяхме да ръкопляскаме?
В крайна сметка авторката на книгата с многозначително заглавие „Смъртта на синята мечта”, където също (някак си за затвърждение!) са публикувани нападките й към редица сини лидери, остана четвърта от седем кандидати, а ГЕРБ спечели от първия тур с 60%.
Сега очаквам какъв пост ще измислят на въпросната дама от Синята коалиция като отплата за „добрата кампания” и „добрия резултат”. Защото вече е почти утвърдена традиция, който има добри изборни резултати, да бъде унижаван, а който има лоши – да върви нагоре. И после такъв и резултата – нейде около 2,1%…
Иначе подкрепям идеята, че трябваше да имаме кандидат. Но такъв, който можеше да участва за победа, а не за Купата на Съветската армия. Което мое мнение от днешна гледна точка едва ли има някакво значение.

Все повече фирми обмислят да се възползват от програмата за изплащане на задълженията на държавата в кратки срокове през Българска банка за развитие (ББР). Тъй като държавните институции са задлъжнели на частни фирми с огромни суми и опашката от чакащи е много дълга, държавата услужливо ви предлага да се прередите, ако се откажете от 7% от договорената сума. Звучи разумно, нали?

Особено, когато медиите облъчват драгия зрител, колко неизгодни са договорите подписвани между държавни и частни дружества. Особено в условията на глобална финансова криза и хиперзадлъжнялост.

Какво обаче се случва на практика! Държавата задържа плащания и си пооправя бюджетната рамка. В същия момент малки и средни предприятия имат да вземат от 100 хил. до няколко милиона лв., което ги обрича на сигурен фалит. Всеки разумен бизнесмен би се опитал да си вземе парите минус въпросните 7%. Дори на влог парите му имат доходност над 7 % за 1 г., а няма гаранция, че държавата ще се разплати в такъв период. И тук идва тънкият момент!

Ако сте бил корумпиран бизнесмен и сте сключил договори с държавата с огромни надценки от 30, 50, 100%, то веднага ще приемете сделката и ще се откажете доброволно от 7-те%, за да получите ликвиден капитал. Ако сте перач на пари и не ви пука кога ще си получите парите, ще си чакате за цялата сума, но бизнесът ви очевидно няма да фалира междувременно. Ако обаче сте честен предприемач и сте предоставял стоки и услуги на държавата с малка надценка от 5-7% вие сте тотално изигран, защото нито можете да чакате, нито да се откажете от 7%. Ако все пак се откажете излиза, че сте работили на версия и няма с какво да плащате заплати на служителите си. Онези, които си вземат парите ще ги инвестират, може дори да ви отнемат пазарната ниша, докато вие си чакате 7-те процента и се съдите с държавата. Сами разбирате колко струва българският съд на българския бизнес.

В крайна сметка тази прекрасна програма насърчава перачи и мошеници и смазва всички честни предприемачи. Създават се условия за преразпределение на пазари в огромни мащаби.

Двойното одобрение. Това е специфична конвенция между българските граждани. Означава протест срещу насаденото „одобрение от куртоазия”. Използва се, когато си твърде възпитан, за да кажеш „не” или да покажеш публично най-дългия си пръст.

Съвсем наскоро предстоят последните два кръга от политическото първенство в България. До момента ГЕРБ се представиха добре в предварителните групи 2007 и елиминираха НДСВ, БСП и ДПС на полуфинала през 2009 г. Остана само едно препятствие пред пълната победа и спечелването на цялата власт и това са местните и президентски избори догодина, проведени вероятно в един същи ден.

И изведнъж всичко притихна… Прочети цялата статия »

Точно преди 20 години да имаш собствено мнение беше преимущество, а не недостатък.

Точно преди 20 години Надеждата беше толкова голяма и толкова близо.

Точно преди 20 години никой не вярваше, че Лъжата ще победи.

А така ли стана?

Въобще днес някой спомня ли си какво се случи на днешния ден точно преди 20 години? В това число и редица десни национални ръководни кадри…