За мен
Здравейте!
Аз съм Стефан Иванов. Чудя се как да се представя най-кратко, но същевременно – точно. Ще пробвам…
Роден съм през 1975 г. в София. И двамата ми родители са родени в София и завършили висше образование в сегашния УНСС. Баща ми, Бог да го прости, почина още когато току-що бях навършил 7 г. Майка ми видя доста трудности при отглеждането ми сама, но в крайна сметка наистина се справи. Тя формира у мен много неща, за които съм й благодарен.
Завърших магистърска степен по „История” и като второ висше – бакалавър по „Маркетинг”. В момента следвам и трето висше образование – магистърска степен по богословие. Като почти всички родени и обичащи квартала си в София – „Красна поляна”, държа особено много на свободата. Свободата, когато вземам решения; свободата, когато отстоявам позиция; свободата, без която човек е просто един от многото крачещи чукове от оня музикален клип от края на студената война. Седесар съм откакто се помня, а левскар – още отпреди това. Никой не е доказал някаква връзка между двете, но на мен ми се струва че има. Свободата.
Участвах с всичко, с което мога в „правенето” на промяната в България, в „случването” на мечтите ни. Много е изкушаващо да кажа някоя от лексиконните фрази – „заслужаваше си”, или „сто пъти да започна живота си отново, пак ще го изживея точно така”. Участвах в първите години на СДС в „Екогласност”, после като студент бях във Федерацията на Независимите студентски дружества в благоевградския университет, където учих 5 г. редовно. Никога няма да забравя студентската стачка срещу Беровото безвремие – сигурно не е била като първите, от 1990-та, но си имаше своя чар. Отказвахме да се пришием към общата маса, която или избяга от България през същата тази 1990-та, защото така е по-лесно, или към тези, които останаха и под влиянието на „честните частници” вече „не се интересуваха от политика”. Борихме се. И беше хубаво. Като всичко, което вършиш през студенските си години…
Участвам в работата на редица международни научни форуми на историческа тематика с доклади. Някои от тях, като например този за македонското освободително движение и ролята на Тодор Александров в него, бяха включени в преведени на няколко езика сборници. Автор съм на книгата „България и Германия 1914-1915 г. – политически, военни и стопански отношения”.
След като специализирах Public Relations започнах работа като специалист в тази сфера в няколко дружества от системата на българската енергетика. От 2003 г. съм общински съветник от СДС в Столичния общински съвет.
Член съм на СДС-София съм горд с това. Организация с достатъчно самочувствие, породено от най-добрите изборни резултати за СДС от дълги години насам. Това самочувствие пък е достатъчно основание да не коленичим пред никого и да не целуваме ничии задници, което ни прави доста неудобни и често – мразени. Но пък ни сплотява. Член съм на Градския съвет на СДС-София от 1999 г., като вече десет години съм в ръководството му - бях Председател, Заместник-председател и Секретар. В момента съм председател на Градския щаб за избори на СДС-София и като такъв – член на градското ръководство.
В този блог ще се опитам да показвам открито работата си като общински съветник. Ще споделям „битови” сцени от работата на един редови общински съветник. Нито шеф на група, нито председател на комисия. Редови. Дано ви е интересно.
И накрая не мога да не споделя, че каквото и да става, в България има нещо, което е много голямо. Нещо, което не можеш да потиснеш, колкото и да се опитваш. Любовта към синята магия – „Левски” (София). Да си част от тази магия не е просто удоволствие, това е чест!
Що се касае до семейството и средата ми - имам прекрасна жена – Диди. Дъщеря ни Елена се роди в края на август 2007 –ма, а синът – Константин – в края на април 2010 г. Имам и страшно много приятели. Знам, че голяма част от тях са истински и това е една от малкото съдържателни причини да си заслужава човек да блъска напред. Защото има хора, които го подкрепят. Не е шаблонно – истина е! Когато си „горе” и когато малко си „надолу” има известни разлики. И е удоволствие да ги откриеш в конкретни имена.
Поемам ангажимент да четете тук точно моето мнение, несоъбразено с „правилната” позиция. Дори ми е все тая дали това би могло да бъде използвано срещу мен. Тук ще виждате само това, което мисля. И предварително се извинявам, че то няма да бъде с езика на някакъв възвишен аристократ. Защо аз не съм такъв, а съм обикновен човек. Свободен. И съм много щастлив с това.
Ваш,
Стефан