СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ
Отмина световното първенство. Донесе както винаги много емоции – за едни положителни, за други – не. И както се очакваше България я нямаше там. За мен, като привърженик на германския футбол, този световен шампионат беше по-скоро положителен. Не само заради третото място с този младежки състав, голяма част от който получи „бойното си кръщение” именно в ЮАР. А най-вече заради много сладките победи над Аржентина и особено – над Англия.Шампионът Испания далече на блестеше над останалите, а финалът с Холандия беше един от най-грозните и лишени от всякакви футболни достойнства мач. На първенството нямаше и отчетливи футболни звезди. Да, Давид Вия, Бастиян Швайнщайгер и Диего Форлан оставиха добри впечатления, но – дотам. Разни майтапчии пророкуваха какъв футболен великан бил Меси, което и тогава, и сега, ми звучи напълно смешно, макар да се опитвам да го приема насериозно.Безспорно футболът не беше от висока класа. Нямаше изявени лидери. Съдийството поне беше прилично.Оставиха приятни впечатления най-вече отборите, които играха с дух и настроение, а не изобилстващите със знайни и незнайни звезди и със самовлюбени егоистични танцьори.А аз останах с голямата надежда, че на следващия Мондиал Германия ще вземе четвъртата световна титла. Защото никога не се предава.