КАКЪВТО КАНДИДАТЪТ – ТАКЪВ И РЕЗУЛТАТЪТ (ИЗБОРИТЕ В ГАБРОВО)
Кандидатът на Синята коалиция за кмет на Габрово в частичните местни избори остава четвърти със 8,4% (след преразпределение). При 25% избирателна активност това означава около 2,1% от всички гласоподаватели с право на глас. Един неочаквано висок според мен процент. За кандидат като Ива Николова винаги е чудо, че някой изобщо е гласувал. Непоследователна, истерична, агресивна до степен безконтролна злоба и в крайна сметка без нито ден опит в каквато и да е сфера на управлението и в частност – в местната власт. Аз лично никога не бих дал гласа си за такъв кандидат. Като прибавим към това и злобата, която изля изпод „журналистическото си перо” към редица лидери на СДС, трябва да заключа, че самата идея Голямата уста да бъде кандидат на СДС беше една дълбока вътрешнопартийна гавра и перверзия. Въпросната дама, която въздигаше „памятник нерукотворний” (тя е московски възпитаник – ще разбере!) на Пламен Юруков в седмичника, където пишеше, за една нощ се влюби (поличитески, разбира се!) в новия председател – Мартин Димитров, и му стана медийно гуру. Че даже се беше вживяла и като някакъв фактор в СДС, обитавайки „Раковски” 134…
Казал съм всички тези неща на форумите на СДС, но не ги казах публично преди изборите, защото ми обясняваха, че „със сигурност сме на балотаж”. Беше ми напълно ясно, че това нормален човек не може да го изрече, но пиша тези редове след изборните резултати, защото иначе щях да изляза едва ли не аз виновен за този резултат. Знам, че биха ми отговорили „Ами така решиха местните организации – това е тяхно право”. Да, ама местните организации можеше да издигнат и Велислава Дърева, ние пак ли щяхме да ръкопляскаме?
В крайна сметка авторката на книгата с многозначително заглавие „Смъртта на синята мечта”, където също (някак си за затвърждение!) са публикувани нападките й към редица сини лидери, остана четвърта от седем кандидати, а ГЕРБ спечели от първия тур с 60%.
Сега очаквам какъв пост ще измислят на въпросната дама от Синята коалиция като отплата за „добрата кампания” и „добрия резултат”. Защото вече е почти утвърдена традиция, който има добри изборни резултати, да бъде унижаван, а който има лоши – да върви нагоре. И после такъв и резултата – нейде около 2,1%…
Иначе подкрепям идеята, че трябваше да имаме кандидат. Но такъв, който можеше да участва за победа, а не за Купата на Съветската армия. Което мое мнение от днешна гледна точка едва ли има някакво значение.