НИЕ НЕ ПЛУВАМЕ В РЕКАТА
Хорaта имат склонност да забравят, но за всеки случай някой истории не се споделят изобщо. Една такава история е трагедията в Озьорск – малко градче край Челябинск с най-голямата централа за преработка на ядрени отпадъци в света. Озьорск е един от 45-те града в Русия, които са били изцяло затворени по време на студената война.
Историята започва през 1948 г., когато в химическия завод Маяк в близост до града заработва на пълна мощност първият експериментален реактор, който произвежда плутоний за военни цели. По това време Маяк изхвърля радиоактивните си боклуци в канализацията и директно в река Теча в съседство, без да затвори достъпа до нейните брегове. Без дори да предупреди живущите в околността граждани. „Граждани” може би не е най-подходящият термин, защото гражданите имат права и не са обект на целенасочен геноцид.
Децата от околните села с удоволствие се къпели в реката, за да се спасят от жестоките континентални жеги. Тук е моментът да споменем, че съседното село Муслимово е доминантно населено с мюсюлмани, и този малък детайл вероятно е предопределил съдбата им.
Река Теча се влива в езеро, което през 67-ма пресъхнало, а вятърът разпръснал тонове радиоактивен прах над всички околни села и градове около 400 000 души са били облъчени. С времето започнали да се появяват странни заболявания в местната общност. Единствено старшите лекари били уведомени за инцидента, но и на тях им е било забранено да предупреждават жителите да избягват реката.
Десет години преди това, през 57-ма година при технологична авария гръмнал охладител на радиоактивен контейнер с няколко стотин хиляди тона втечнени отпадъци, изхвърляйки в атмосферата милиони кюри радиация. За първите 10 дена над 250 души загинали от лъчева болест. Някой се опитали да избягат през горите, но били пресрещнати от дула на автомати и „помолени” да се върнат в града. Свидетели разказват как кожата на заразените се свличала от лицата им. Никой не знае общия брой на пострадалите, но специалисти днес приравняват инцидента на половин на чернобилската авария. Информация за множеството инциденти в Маяк идва едва с края на студената война и частично отваряне на тайните градове. Въпреки това жителите им са толкова бедни, че не могат да си позволят да напуснат заразените територии и дори самото Муслимово – признато за най-радиоактивното село в света.
Повечето от служителите във фабриката от първите години са починали сравнително млади, което не е чудно, като се има предвид, че боравили директно с плутониевия материал. Всички са били горди, че работят само сред висшисти, млади хора и „опитни” учени. Градът е бил добре снабден с хранителни и други стоки, за разлика от дефицита в останалите градове в СССР.
Днес в района на Челябинск всеки седми жител страда от заболяване свързано с някой от трите тежки инцидента в Маяк или десетките „леки” изтичания на радиация. През последните 20 години управата е сложила огради около река Теча, но децата нямат спирачки. Родителите имат персонални гайгерови броячи, с които следят храната, но искрено се съмняват в резултатите. Правителството отделя помощи за хората от региона, но им ги дава само, ако останат да живеят в заразения район.
В Youtube можете да видите история на ядрените инциденти в Маяк и престъпното поведение на властите, както и филмче, в което учителка кара децата да повтарят „Ние не плуваме в реката, Ние не плуваме в реката, Ние не плуваме в реката…”