ЦЕНАТА НА ОРЪЖИЕТО
Глътка въздух с дъх на мухъл и Студена Война изпитах преди дни, когато случайно попаднах на серия от руското агит-предаване „Ударная сила”. Основна цел на предаването е да демонстрира колко непредвидливо и корумпирано е съвременното руско управление, за да закрива и разпродава производствени мощности на военната промишленост през последните 20 години. Като примери са привеждани хиляди цифри за доходите от продажба на оръжие зад граница, цифри за характеристиките на оръжията и дори разсекретени доклади на ЦРУ за качествата на руското въоръжение. Най-силно впечатление ми направиха няколко разказа на бивши конструктори на оръжие, които обясняваха как държавата се грижела за тях по времето на социализма. Как една новост в конструирането им е осигурявала дача в покрайнините на Москва и как днес държавата не мисли за бъдещето, защото съкращава въоръжението и производството вместо да го увеличава. Лайтмотивът е „не закривайте военната индустрия, тя е една от малкото печеливши индустрии”.
Печеливша за кого?
Със сигурност не за Африка. Държавите на черния континент плачат с кървави сълзи при всяка възможност да закупят ново руско оръжие. Половината от радост, другата половина от страх. Кисинджър много ясно описва състоянието на международните отношения в Африка, приравнявайки го на европейската ситуация през 17-18в.
Не е печеливша за хилядите убити и инвалидизирани – въпреки всичко, не мисля, че е редно братушките да се хвалят, че руският АК е оръжието отговорно за най-много жертви за цялата човешка история и почти толкова, колкото всички други оръжия взети заедно. Това е по-скоро повод за срам.
Някой ще апострофират, че оръжието е за отбрана, защото оръжието има респектираща функция. Това е така само в случая с атомното оръжие, защото води до взаимно възпиране, но останалото въоръжение е поредният инцидент, който чака да се случи.
Сериалката стига до там, че руски генерал коментира как пехотните мини били най-хуманното и дефанзивно оръжие!? През това време в някой държави организират конкурс „Мис пехотна мина”, защото хиляди млади момичета и момчета остават осакатени за цял живот, ако имат късмет да оживеят след хуманния взрив на „хуманното оръжие”.
Не е печеливша и за Европа, защото милиони бежанци предизвикват миграционни вълни и хуманитарни кризи по границите на ЕС след избухването на поредната гражданска война.
Мисля си, че не е печеливша и за самата Русия. Защото вреди на имиджа на държавата, защото създава несигурност по собствените си граници и защото в крайна сметка класическите конфликти стихват и се трансформират в асиметрични. Това означава по-малко необходимо. В крайна сметка тази индустрия пак трябва да затваря производства, а служителите нямат разумна преквалификация, освен да произвеждат и търгуват с оръжие. Единственият начин да се търгува същото количество оръжие е да се удвои и утрои броя на конфликтите. Само разбирате къде ни води тази „индустрия”, ако работи сама за себе си, както и прави.
Искам само да кажа, че производството на оръжие не е печеливша индустрия за някои, а пагубна индустрия за всички!