ИСТИНСКИ СБЛЪСЪК
Най-накрая изпостанялата откъм реални случки българска политическа сцена ни предложи челен сблъсък. Неочаквано и някак без конкретна причина проблеснаха шпаги на фона на досегашната почти изцяло виртуална (по-точно казано – измислена!) политическа действителност. До днес като че ли точно измислените теми и кодовите имена водеха по внимание в медиите пред такива „маловажни” въпроси като безработицата, скандално ниските доходи, недоразвитата здравна система и ниският капацитет на българската администрация, което пък води до много слаба усвояемост на еврофондове от страна на най-закъсалата държава в ЕС.
След прочитане на стенограмата от разговора между Георги Първанов и Симеон Дянков си направих няколко извода:
1. Президентът Първанов поднесе изненада (не толкова с действието си, колкото с разположението му във времето – май беше още рано да пука топчето) като за пръв път показа желание за битка, вместо да усуква и да пробутва някак лежерно гелосаните си и „националноотговорни” тези. Ленивият ловец, свикнал за месеци да изчезва от народното внимание, стреля със сачми за едър дивеч. И този изстрел не беше насочен към хилавичкия Брад Пит с очила;
2. „Поразяващата уста” Брад Пит (български вариант) трябва да стане събирателния образ-предупреждение за всеки празноглавец, който има намерение да плещи безнаказано каквото си иска на гърба на когото му падне. Защото тези словоблудства ерозират доверието в държавата като цяло и водят до не по-малки щети (най-вече откъм загуба на доверие у поредната порция избиратели) от действията на корумпираните министри и магирстрати;
3. Ако от тази междуличностна махленска свада произлезе обществен дебат, но този път на истинския терен – за конкретни политики, за реални алтернативи и за повече компетентност във всичко – от това България само ще спечели. И обратно – ако свадата си остане затворена само в тесните рамки на междуличностното изясняване, което след ден-два се замаже с поредното недодялано извинение – ще е не просто вредна, но и комична;
4. Че не е почтено без знанието и съгласието на човек да се изнася стенограма от негов разговор, е вън от съмнение. Но историята познава и други подобни примери.
5. След този висок тон и почти директната заплаха за „импийчмънт”, която министър Цветанов отправи от предаването „Панорама”, особено интересна ще бъде позицията на т.нар. автентична десница. И за нея няма да има много време.