ЗДРАВНАТА КАРТА ТРЯБВА ДА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРИ ПЪТУВАНЕ В ЧУЖБИНА
Наскоро прочетох в пресата изказване на СДС, че задължителността на здравната карта при пътуване в чужбина (което е просто намерение на този етап) трябвало да отпадне. Не се съмнявам в добронамереността на предложението – в крайна сметка това на пръв поглед е пречка и излишен допълнителен разход за хората от най-бедната нация в Европейския съюз.
Но – само на пръв поглед, а не в действителвност!
Като човек, който има такава карта още от самото начало на тяхното издаване (и, дай Боже, както досега никога да не я ползвам!) мисля, че всъщност е точно обратното. Има голяма логика всеки здравноосигурен гражданин да получава 100% безплатна медицинска помощ на територията на всяка страна – член на ЕС. И наличието на такава карта е най-бързият и сигурен начин за това. Тя не е никакъв разход от страна на хората, защото те така или иначе (говоря за здравно осигурените) внасят своите пари за здравна застраховка, а самата карта е безплатна. Здравно неосигурените пък в повечето случаи сключват медицинска застраховка в някоя застрахователна компания преди тръгването си, която им излиза доста скъпо. А няма логика да нямаш 6 лв. месечно за здравна осигуровка, пък да пътуваш в чужбина при поне десетократно по-големи разходи по пътуването, защото така лъжеш и държавата, и себе си, ако закъсаш със здравето навън. Има разбира се и хипохондрици, които за да са по-спокойни освен картата, сключват и допълнителни застраховки, но думата ми е за правилото, а не за изключенията. Единственото, което бих предоръчал е, ако се въведе задължителното наличие на карта за здравно осигуряване при пътуване в чужбина, то да се увеличи броят на местата, където човек може да подаде документи и впоследствие да получи такава. Тези места са само 3, а доскоро бяха 2 за двумилионна София. И то като имате предвид, че с изключение на децата, това упражнение човек трябва да повтаря ежегодно, тъй като валидността на тази карта е една година от датата на издаването й.
Тази карта е изключително удобна и гарантира, че съответната здравна каса на държавата, на чията територия се намирате, поема вашите здравни разходи, без значение в кое здравно заведение отидете, стига да е сред тези 95-98%, които работят с местната здравна каса (при здравните застраховки на компаниите това съвсем не е така – трябва да се обадите на даден телефон, след което оттам ви казват в коя точно болница да отидете – най-близката може да е на 100 км). Здравната карта ви дава правата на тамошен гражданин. Което, разбира се, е от полза за нас, като граждани на най-бедната държава в ЕС, тъй като лимитите, ако касаят медицинска дейност, в която изобщо има такива, са много по-големи навън, а не тук.
Препоръката с цел спестяване на разходи да не се въвежда задължителна здравна карта за пътуване в чужбина е точно толкова хуманна, колкото ако препоръчаме на едни човек да ходи на зъболекар не на 6 месеца, както е редно, а на 2 години, защото ще му излезе с пъти по-евтино.
Липсата на такава карта ще доведе до много повече затруднения и разходи и на самите хора, и на държавата, а и ефектът ще е много по-слаб.