БЕГОМ МАКСИМАЛНО НАДАЛЕЧ ОТ VIVACOM
(една истинска история от първо лице, единствено число)
Когато преди повече от две години сключих договор за група с 5 мобилни телефона към „Вивател”, никога не съм предполагал какъв ужас и унижения ще ми донесе тази компания въпреки моята 100 %-ова коректност към нея.
И така – историята накратко.
Имам група с 5 карти и добър (висок) абонамент. Договорът беше за 2 години и изтече на 18.01.2010 г. Както предвиждат условията на фирмата, междувременно преименувана на VIVACOM, на 18.01.2010 г. отидох в офиса на компанията в МОЛ-София и подадох на служителката Л. Лашова писмена молба с едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на три от номерата, считано от 18.02.2010 г., т.е. днес. Слава Богу, имам ксерокопие от нея с видна дата и място на подаване, както и името на служителката.
Няколко дни по-късно - на 29.01.2010 г. подадох молба с едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и за останалите два номера, считано от 01.03.2010 г., защото дотогава мислех да ги запазя. Но си сключих (какъв идиот съм бил!!!) договор за абонамент „Злато” за два нови номера и затова нямаше смисъл да запазвам и тези двата.
Зачаках да мине заветният месец и понеже предусещах проблеми, междувременно звъннах преди 10 дни на т.нар. call-center, откъдето любезно ми обясниха, че всичко е наред, и щом имам копие от молбата си, на 18.02. да отида в офиса в МОЛ-София, или да им се обадя по телефона, и договорите за трите телефона ще бъдат прекратени. И оттук кошмарът с елементи на очевидна и целенасочена гавра с редовния клиент започна.
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО – 10.50 ч. отивам в офиса на VIVACOM в МОЛ-София с ксерокопието на молбата, за да бъдат прекратени договорите. След неколкоминутно чакане на опашка получавам наистина любезен отговор от същата Л. Лашова, която ми е приела молбата, че прекратяването не става в офис, а след телефонно набиране на тел. 123 - т.нар. call-center.
ДЕЙСТВИЕ ВТОРО – 11.05 - отстъпвам реда си на следващия на опашката, отивам настрани и се обаждам където ми казаха. Следва приблизително 30-минутен разговор, от който разбирам, че молбата ми била заведена при тях на 29.01., а не на 18.01., когато имам писмено доказателство, че съм я подал в техен офис. Следователно за тези 12 дни, за които вината за забавяне на документите си е само и единствено на фирмата им, ще трябва да плащам от джоба си аз. Телефонната ми връзка с компанията се съгласява, че това е несправедливо, разговаря със „старши мениджър”, след което обещава решаване на проблема ДНЕС и обаждане на телефона ми пак днес, и то скоро. „Пък и прекратяването става в офиса, а не по телефона при нас” – завършва оптимистично Гласът.
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО – към 16.00 ч. – пет часа след като съм чакал „скорошното обждане”, се обаждам отново в т.нар. call-center. Попадам на любезна служителка, която се представя като Петя, която изслушва наново всичко и отново говори със „старши мениджър”. След това ми заявява, че нещата ще се решат, като отида отново в офиса, където молбата ми е подадена – т.е. в МОЛ-София. Ако имало някакъв проблем – да звънна оттам и да търся нея лично, тя щяла да обясни на колегите си в МОЛ-а как да оправят нещата. И аз пак тръгвам, защото „всичко ще е окей”.
ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО – към 16.25 ч.- пристигам отново в офиса на компанията в МОЛ-София, въпросната Лашова за късмет е отново там, както и шефа на клона – Тодор. Обаждам се на т.нар. call-center и моля да ме свържат с Петя, както самата тя предложи. „Аз не мога ли да Ви помогна?” – пита ме глас. „Ако и на Вас трябва да обяснявам 30-40 минути, просто ще полудея вече, моля, свържете ме с Петя, на която обяснявах допреди малко” – почти простенах. „Момент” – рекоха. Този момент продължи една-две песнички време, след което телефонът просто ми беше затворен.
ДЕЙСТВИЕ ПЕТО – към 16.30 ч. – звъня пак, получил междувременно гаранцията на хората от клона, че молбата ми е изпратена „към нашите хора, от които зависи това” точно на 18.01. и нито ден по-късно. Вдигат ми вече неособено любезно и на моята молба да ме свържат с Петя отговорът е „Не може!”. Обяснявам всичко, за трети път, отначало. Отговорът е „При нас молбата Ви е постъпила на 29.01., т.е. договорът ще се прекрати от 01.03.” Обяснявам за четвърти път, че става въпрос за две различни молби и че ако има вътрешно забавяне, проблемът си е у тях, а не у мен, защото аз съм бил коректен и съм подал молбата си в техен офис точно на 18.01. т.г. Отговор приблизително „Това е положението”. Настоях: „Моля, свържете ме с ваш мениджър, или ми кажете къде се намира централата ви, настоявам за лична среща, за да обясня проблема”. „Не може нито да Ви свържа с мениджър, нито да Ви кажа къде е адресът ни, може да попълните оплакване в електронен вид през интернет-сайта ни и ние ще Ви отговорим” – простичко ме отрязват от правото ми да разговарям с мениджър от компанията. „Колкото и ми звъннахте, и колкото намерих Петя и колкото тя се разбра с колегите си, и колкото всичко е окей” – мисля си. Вече нервите ми не издържаха и обясних на телефонната ми връзка с VIVACOM, че ще направя всичко възможно да дам публичност на тази гавра. Отговорът беше меко казано подигравателен. „Моля, кажете името си” – поисках нещо, на което със сигурност имам право, преди да прекъсна разговора. „Вече го казах в началото” – просъска гласът. „Сега отказвате ли да ми се представите?” – попитах окончателно. „Да, отказвам” – тресна телефона Гласът.
ДЕЙСТВИЕ ШЕСТО –„Нищо не можете да направите” – каза шефът на клона на VIVACOM в МОЛ-София, Тодор.
ИЗВОДИ за мен самия:
1. Между 18.02. и 01.03.2010 г. компанията VIVACOM ще взема от мен немалко пари заради вътрешни свои неуредици;
2. За компанията VIVACOM няма никакво значение, че аз съм коректен техен клиент, който в продължение на години няма нито един ден закъснение за плащане и не дължи нито една стотинка. Такъв клиент може да бъде подлаган само на съзнателна и демонстративна ГАВРА;
3. Когато през лятото потърсих моят „акаунт мениджър” (Ч. Денков), какъвто никога не съм искал да имам, а това „предимство” ми е едностранно натресено, той се оказа неоткриваем и незаместим от никого другиго (нито от друг акаунт-мениджър, нито от някой бизнес-център) по време на неколкоседмичната си лятна ваканция. Това отсъствие също ми струваше нерви и пари, което значи, че подобна политика за VIVACOM очевидно си е съвсем нормална;
4. Никой редови гражданин не може да защити правата си пред който и да е от компанията VIVACOM, може само да пише разни неща по интернет, на които 99% няма да бъде отговорено, или да си говори с телефонни гласове, които са меко казано нахални и отказват да се представят когато ги попиташ.
ОСНОВЕН ИЗВОД:
БЕГОМ МАКСИМАЛНО ДАЛЕЧЕ ОТ VIVACOM!
П.П. Не че някой ще хукне да ми се извинява или нещо подобно, но искам ясно да кажа, че извинения нито искам, нито приемам. Защото гаврата с мен и загубения ми ден, както и парите, които ще дам, без да е справедливо това, ме направиха наистина гневен. А щом аз, който не се ядосвам лесно съм докаран дотук, представям си какво очаква други…