ЗА ДОСИЕТАТА НА БАН, ОКТОПОДИТЕ И МОРАЛА НА НАЦИЯТА
Темата за „ченгетата” е донесла много болка и страдание на българския народ. Въпреки това се чувствам длъжен да напиша няколко реда, защото съществуват няколко мита, които опорочават дебата за досиетата на ДС и които си припомних, когато видях новия списък със служители с невидими пагони в БАН. Прочетох и останалите новини от вчера и днес и видях и една статия за операция „Октопод”, която също мисля, че има макар и косвена връзка с аргументите, които излагам по-долу.
Мит 1: Досиетата не трябва да се отварят, защото ще се застраши националната сигурност
Дори да приемем, че всички ченгета са работили за националната сигурност, то са минали повече от 20 години и едва ли някой ще се поинтересува от тях. Както видяхте, в последните 10 години активно се отварят досиета и държавата не е паднала.
Мит 2: Отварянето на досиета застрашава старите и обезверява новите агенти, че могат да бъдат осветени
Ако трябва да сме честни, познавам агенти на ДС, които бяха ликвидирани през 90-те, преди да започне разкриването, но не се сещам за нито един, който да е ликвидиран или насилван, след като е бил оповестен от комисията. Що се отнася до новите агенти, напливът към службите не е спаднал, доколкото ми е известно.
Мит 3: Темата за досиетата е изтъркана и не требва да се рови, хората не се интересуват
Разбира се, че се интересуват, защото има българи, които са лежали по затворите след доноси и имат право да знаят истината. Хора, които са били лишени от дом и приятели, семейство и препитание. Всички останали трябва да разберат категорично до какво води престъпното управление на комунистическата партия. Дай Боже, новите поколения да си извадят поука и никога да не позволят тези мародерства да се повтарят. Просто нацията има нужда от този морален катарзис, за да си подреди отново ценностите. Не е възможно доносниченето и клеветничеството да остават безнаказани и дори поощрявани. Това не са ценности, които нашата нация трябва да съхранява.
Мит 4: Досиетата се отварят избирателно и по този начин се скрива истината и се изнудват хора
Възможно е. Аз самият знам за хора, които трябваше да бъдат оповестени, но бяха пропуснати от комисията. Възможно е да са активирани, възможно е да е пропуск. Въпреки това процесът трябва да продължи, защото изнудване ще има, докато има тайни.
Мит 5: Новите ченгета не трябва да се оповестяват, защото ще се застраши националната сигурност
Ако са политици, то трябва според мен пък задължително трябва да се оповестяват. Днес разузнаването има достатъчно методи да следи какво става в сградата на парламента, без да влиза вътре. Не е редно пари от наркотици, оръжие, проституция или отвличания да се използват за постигане на политически цели. Мисля, че ще се съгласите, че и журналистите имат много отговорна задача и затова и те трябва да са чисти, защото изправят хората пред съвсем измислена реалност, могат да опорочат избори, да наклеветят по команда някой стойностен човек и това не трябва да се позволява.
Мит 6: Всички ченгета са работили за националната сигурност
Съмнявам се. Познавам служители на ДС, които наистина са работили зад граница, следели са чужди агенти, „присвоявали” са нови технологии. Те сами си признаха преди години. Чувстват се горди и получиха признание на своите съседи и приятели. Има обаче една значително по-голяма група доносници, които от завист или амбиция са пречили на други хора да си живеят живота, отнемали са свободата и имуществото им, разселвали са семейства. Някои са вземали пари за това. Защо никой от тези доносници не си призна по-рано, че е работил за ДС? Отговорът е много прост: защото сами се срамуват от това, което са вършели. Страхът да не бъдат разкрити ги е карал да си мълчат всичките тези години и да се надяват да бъдат подминати. Този страх ги прави зависими. Държавата е длъжна да ги освободи от страха им, за да прекрати всички възможности да бъдат изнудвани и използвани.
Мит 7: Не трябва да има лустрация, защото ченгетата са способни хора, пък и всичко се е случило толкова отдавна
Интересен парадокс – хем „има заплаха за националната сигурност”, хем „всичко се е случило толкова отдавна, че вече няма значение”. Лустрация явно няма да има, защото вече наистина е фатално закъсняла. Някои ченгета действително придобиха качества да управляват, други са на високи постове само благодарение на „втората мрежа”. Въпросът е, че много млади хора избягаха през годините, защото виждат, че държавата, институциите, медиите и големите компании се управляваха от хора, които нямат качества, които предпочитат да наемат себеподобни пред образовани българи. Това унищожава конкуренцията и допълнително изкривява ценностите на нацията, като ни превръща в оплетена в собствените си грехове шуробаджанашка провинция на Европа. Тук човек трябва да е много луд, за да остане и да се блъска в „стъкления таван” и цял живот да се чувства подтиснато малцинство в собствената си държава, втора ръка гражданин.
Дължим на всички българи разкриване на досиетата, за да няма зависими и робовладелци, за да си върне нацията ценностния облик.