„ДВЕ КАФЕТА, МОЛЯ!”
Днес българският парламент с гласовете на ГЕРБ и Атака прие поправки в законодателството, според които специалните служби и МВР като цяло ще могат вече на практика безконтролно да следят всеки и всичко. Не че и досега не го правеха, само дето беше „на чернова”, а от днес си става официално. Вследствие на това гласуване, вицът от епохата на „развития социализъм” за прошепването към контакта „Две кафета, моля” (с адресат дежурния офицер), вече е отживелица. От утре е достатъчно просто да си го напишеш някъде и кафетата вече ще пътуват към масата…
Днес депутатите от СДС, които често основателно критикувам, се справиха успешно с този изпит по защита свободите на гражданите и гласуваха „против” предложенията. И беше прав Мартин Димитров, когато каза, че такова своеволие, облечено в законова рамка, няма в нито една друга държава – член на Европейския съюз.
Когато псевдосигурността е за сметката на Свободата, това е крачка назад от демокрацията. Такава крачка не може да бъде адмирирана от никой истински демократ. И не може да бъде замаскирана по никакъв начин, дори и от услужливо приспивни медийни фойерверки. Когато вмешателството в личното пространство на гражданите стане общоприета национална политика, това общество е болно. А опасността за всеки един член на обществото от това вмешателство е не по-малка отколкото корупцията и организираната престъпност.
Защото и руснаците при Сталин, и севернокорейците при Ким Ир Сен, и италианците при Мусолини, и кубинците при Фидел Кастро, и чилийците при Пиночет, са били обгрижвани от формулата „сигурност за сметка на свобода”. И не виждам да са спечелили много от това. Макар че те също по това време са го приемали с над 90% обществено одобрение.