ЗАЩОТО СМЕ ДЕМОКРАТИ!
Пиша тези редове, дълбоко афектиран от наглата историческа манипулация, която за пореден път БСП се опитва да претопли и да пробута на гражданите по Татов стереотип. Още в зрелия социализъм се обсъждаха Платон и Исус Христос като едни от първите социалисти. Платон – заради общите жени, а Исус Христос – заради общите ризи или поне такова беше схващането на реалния социализъм за реалния социализъм. Днес виждаме, че тази политика на „прилепване” към светли исторически личности на социалистическата идея не е изоставена. Става дума за корицата на книгата на Сергей Дмитриевич Станишев, която открито насажда няколко много долни внушения. Първото от които е, че нашите родни социалисти имат нещо общо с модерната социалдемокрация в Западна Европа или с либералите в САЩ. Във Великобритания правителството на Тони Блеър проведе в полза на националния интерес изключително десни политики в много социални сфери. Така балансира бюджетните разходи в първите години на мандата си. Въпреки че тези политики не бяха много популярни, Блеър знаеше кое е добре за страната и го направи, за което ще бъде уважаван от съвременниците си отдясно. Какво общо има това с днешната Българска социалистическа партия, която още се заиграва със символи и спомени от миналото и провежда предимно популярни политики на увеличаване на заплатите в държавния сектор по-бързо от тези в реалния сектор? Единствената грижа на БСП през последните месеци е поредното символично увеличение на пенсиите, за да си подсигури гласовете на възрастните граждани налято. Виж с Герхард Шрьодер имат повече прилики. И нашите социалисти като него зарязаха националния интерес и сключиха с руснаците няколко много важни, тежки и дългосрочни договора, които ще провалят плановете на страната за енергийна независимост в следващите 20 г.
Друго, което ме подразни, е изключително долното прилепване на образите на Ботев и Баба Тонка към социалистическата идея, защото това са личности, спомогнали за възстановяването на българската държавност и в този смисъл са повече „републиканци”, отколкото левичари. А преди всичко това са достойни българи, чиито образи са се превърнали в неформални национални символи и използването им за партийна агитация трябва да бъде забранено с по-ясен текст от сега съществуващия в ЗПП. Да не говорим, че наследниците на баба Тонка бяха попилени по комунистическите концлагери от предците на другаря Дмитриевич…
За Джон Ленън дори не ми се говори. Това си е сериозен автогол на автора. Само Гошо Минчев можеше да възпее това вулгарно нахалство. Често се сещам колко ни липсва блестящият му текст, свежата музика и непокорната визия.
Най-големият цинизъм обаче, crème de la crème на червената наглост, е прилепването към онази усмихната физиономия зад дясното рамо на Станишев на същата тази корица. Не, не Нелсън Мандела, въпреки че и на него едва ли му е мястото тук. Говоря за доц. Атанас Москов, един от светлите стълбове на социалдемократическото движение в България, който е заплатил с 4 г. от живота си в Белене за несъгласие с безумията на комунистическата власт. Най-добрият му приятел и съратник Кръстю Пастухов е бил удушен от репресивните органи, а повечето от приятелите и колегите му – вкарани по затворите. Това е една от причините БСП все още да се нарича социалистическа, а не социалдемократическа партия, освен очевидната разлика в предлаганите политики.
Много претенциозно и още повече самодоволно е това колажче. То ни показва, че бившите комунисти отново живеят извън реалностите, в свой собствен свят. И сред редицата фалшиви алтернативи трябва да откроим истинските. За да не стане пак като при Любен Беров.
Мисля, че всеки сам може и трябва да си направи изводите… Защото сме демократи!
