ЗАКОН ЗА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
В Парламента наскоро беше внесен проект на Закон за етажната собственост, който поради ваканцията на депутатите си остана за обсъждане в правната комисия на НС. Безспорно отдавна имаше нужда от регламентиране на отношенията между собствениците на жилища в старите панелки и кооперации. Въпреки това ми се струва, че ако реално иска да помага на хората, а не да им създава допълнителни пречки, този текст се нуждае от значителни поправки преди да се превърне в закон.
Вярно е, че по-нахалните обитатели на панелните блокове от ерата на зрелия социализъм открито рушат или превземат общите площи за лични цели. Проблемът не е в това, че някой е заградил 2 кв. м. от площадката на стълбището, а в това, че този човек пречи на нормалната евакуация на живущите в блока в случай на пожар, земетресение или друго бедствие или авария. Друг сериозен проблем е отказът от съвестно поддържане на общите площи в и около блока, както и неплащането на консумативи от някои собственици, което натоварва джоба на по-добросъвестните им съседи. Или както е модерно за всичко в обществото ни днес – „тарикатите” агресивно прецакват „будалите” /друга справка – абсолютно незаконните гаражни клетки, които не само пречат, но и загрозяват средата в градовете ни/. Новият закон предвижда възможност за директен контрол на управителното тяло на блока върху нарушителите.
Новост в закона е отреждането на специфична функция на представители на местната власт в регулацията на тези отношения. Пример в това отношение е правото на районния кмет да свиква общи събрания, там където домсъветите не работят съвестно и дори да им налага санкции. И това трябва наистина да стане, ако ще ставаме нормални хора.
Дотук добре, но…
Според текста никой няма право на отказ да бъде избран в управителното тяло на блока. Именно понеже за известен период съм изпълнявал подобни функции, мисля, че не е редно да се задължава човек да извършва каквото и да било без негово съгласие и без заплащане. Днес има много жители особено в големите градове, които печелят добре, но са много заети и с удоволствие биха си платили на друг да изпълнява едно или друго задължение. Считам, че всяка изборна длъжност трябва да бъде избор преди всичко на кандидата.
Друг проблем е липсата на нововъведение в частта за принудително извеждане от сградата на собственик, нарушаващ системно правилата на етажната собственост. Отново, както и до сега, се иска 100% (без предложения за изгонване) да гласуват, за да започне процедура по отстраняване. Ясно е, че в блокове с трицифрено число апартаменти практически е невъзможно да се постигне консенсус и реално тази норма е мъртвородена. Тя обаче /променена/ е силно необходима, защото някои обитатели в панелките застрашават, без ни най-малко да се притесняват от това, живота и здравето на съседите си, други крадат ток и парно отново на техен гръб. Като член на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност в Столичния общински съвет имам два точно такива сигнала. Един клошар и една психично болна възрастна дама в два съвсем различни квартала са направили домовете си развъдници на мишки, бълхи и непрекъснато се носи смрад. Не плащат за нищо поне от 10 години. И никой не може да направи нищо. Няма начин подобни ситуации да се решават без ясна перспектива за санкция. Бих предложил да се помисли обаче дали да не се редуцира изискването до квалифицирано мнозинство /вместо 100% да станат 75%/ за стартиране на процедура по извеждане на обитател от сградата.
От друга страна бих предложил да се увеличи до 75% мнозинството за вземане на решение за размера на месечните вноски и плащания, за поддръжка на общите части, защото все пак това е финансово задължение за всеки живущ в блока. Както и премахването на „падащия кворум”. Т.е. едно събрание не може да бъде валидно и респективно не може да взема задължителни за всички решения, ако на него присъстват представители на по-малко от половината апартаменти от блока /входа/ и три четвърти от тях не подкрепят предложението.
Е, разбира се, по-добре е да има разумни методи на убеждаване, каквито бяха приложени на чичко Снегов от любимия на мнозина български филм „Топло”. Но невинаги става така…