Блогът на Стефан Иванов

На последната сесия на СОС влезе за разглеждане и гласуване едно доста странно според мен предложение. По същество то би позволило на  наемателите на над 9 200 общински жилища да ги закупят по занижени спрямо пазарните цени след като са живели в тях и са си плащали сметките не по-малко от пет години. Считам това двойно намаляване на срока за напълно погрешно и в ущърб на интересите на София и затова ще гласувам „против”. Както аз, така и всички мои колеги от групата на СДС ще подкрепим да остане настоящото положение – 10 години. Но нека изложа все пак своите аргументи.
- В момента срокът, в който коректен общински наемател трябва да е живял в жилището си, преди да получи възможност да го купи, е десет години. Това беше предложение на СДС-София от предишния мандат на СОС (2003-2007 г.), а дотогава нямаше никакъв срок. Т.е. днес се настаняваш, а утре можеш да подадеш мобла и да си го купиш. Не виждам никакво основание този срок, предложен и наложен от СДС-София, да бъде съкращаван наполовина. Още повече, че тогава (2004 г.) докладът беше съдържателен, след направен дълбок пазарен и професионален анализ, а сега имаме само малко текст с нито един аргумент защо да се приема.;
- Самият факт, че едно семейство е настанено в общинско жилище, защото няма финансова възможност да плаща свободен (на пазарни цени) наем, а няколко месеца или година след като се настани вече пуска молба да закупи съответното жилище, е абсолютен нонсенс. Вярно е, че данъчните оценки скочиха за последните няколко години, но също така е вярно, че и към днешна дата в общия случай са доста различни от реалните пазарни стойности;
- Не е нормално без да има дългосрочно планирана жилищна политика, София да улеснява и в този смисъл – да стимулира продажбата на собствените си жилища. Когато стане ясно защо се прави това и какво се случва с постъпилите от продажбите средства (вместо да си изсипват в общата кошница, както е сега) – например за построяване на общински приюти или нещо подобно - тогава разговорът може и да стане смислен. Но сега не е!;
Гласуването на това предложение ще бъде на сесията на СОС този четвъртък – 22.07., след като дебатите (в които вече изказах това свое мнение) започнаха миналата сесия и решението бе отложено. Имам натрапчивото усещане (породено от почти единодушното гласуване на доклада в постоянните комисии), че по този въпрос в залата ще си останем само хората от СДС, а най-много и част от ДСБ и Мартин Заимов. Може и още 3-4 гласа за разнообразие. Но останалото до 61 съветника май ще е „за”.
Съветвам обаче ГЕРБ и БСП да помислят добре преди да натиснат зелените копчета, както най-вероятно въпреки всичко ще направят. Защото на мои приемни дни също идват общински наематели, които искат да си купуват жилищата. Също ми казват „няма ли да направите нещо, да намалите този срок?”. Но аз не мисля, че е редно от  частните случаи да се прави правило. И не мисля, че управленски решения, касаещи стотици милиони левове и решаващи въпроси с хоризонт десетки години занапред, трябва да бъдат подминавани с лека ръка и да бъдат вземани без нито един аргумент „за”. Такъв няма в доклада с проект за решение, такъв не чух на миналата сесия на СОС, такъв най-вероятно няма да чуя и на предстоящата. Което обаче сигурно няма да попречи на голямата част от колегите да натиснат зелените копчета. Аз обаче ще натисна червеното.

Отмина световното първенство. Донесе както винаги много емоции – за едни положителни, за други – не. И както се очакваше България я нямаше там. За мен, като привърженик на германския футбол, този световен шампионат беше по-скоро положителен. Не само заради третото място с този младежки състав, голяма част от който получи „бойното си кръщение” именно в ЮАР. А най-вече заради много сладките победи над Аржентина и особено – над Англия.Шампионът Испания далече на блестеше над останалите, а финалът с Холандия беше един от най-грозните и лишени от всякакви футболни достойнства мач. На първенството нямаше и отчетливи футболни звезди. Да, Давид Вия, Бастиян Швайнщайгер и Диего Форлан оставиха добри впечатления, но – дотам. Разни майтапчии пророкуваха какъв футболен великан бил Меси, което и тогава, и сега, ми звучи напълно смешно, макар да се опитвам да го приема насериозно.Безспорно футболът не беше от висока класа. Нямаше изявени лидери. Съдийството поне беше прилично.Оставиха приятни впечатления най-вече отборите, които играха с дух и настроение, а не изобилстващите със знайни и незнайни звезди и със самовлюбени егоистични танцьори.А аз останах с голямата надежда, че на следващия Мондиал Германия ще вземе четвъртата световна титла. Защото никога не се предава.