Блогът на Стефан Иванов

Вчера (четвъртък) ми се наложи да пътувам от София до Шумен и обратно и не мога да се стърпя да не разкажа няколко думи за това пътуване.
Скоро пътувах почти седем часа от Южното черноморие до София и си мислех, че това е върхът, но оказа се – не е. Не само, защото все пак южният път е около 70% магистрала, а северният – едва 30%. Но и защото вчера изминах около 700 км, колкото е разстоянието в двете посоки, за почти единадесет часа. При това с прилична кола, с която карах със 130-140 км/ч по 100-те кьорави километра магистрала между София и Ябланица. Ужасно пътуване, непрекъснати колони от автомобили, каруци и тирове в двете посоки и дебнещи из храстите полицаи, които имат всякаква друга задача, но не и да помагат на движението на пътя.
Колко пъти подскачах от вълнообразни участъци по магистралата, вече не ми се говори. Спрях да си взема сандвич в една от най-големите вериги бензиностанции, на които предпочитам да зареждам бензин. На въпроса ми за сандвичи отговорът „Няма” беше съпроводен с ироничен поглед. „А днес въобще карали ли са ви?”, наивно попитах. „Не”, простодушно ми отговориха. Но пък имали чипс и кроасани. А и точно до тях има заведение с топла храна. Лудост!
По средата на пътя имаше някакъв ремонт и малък светофар, от онези, които слагат по време на ремонти, защото работи само едното платно. Дори няма да се спирам на факта, че от 2 машини и 5 работника едва единият „подпираше лопатата”, другите клечаха на сянка, а гарантирам, че не беше време за обедна почивка. Навлязох на този светофар на зелено (бях пръв в колоната, трима преди мен „преминаха на тъмно жълто”) и по средата срещу мен се озова камион от ремонтиращата фирма, който вместо да върне назад, изчака всички (поне 5 коли от нашата колона) да отбием почти в дупката вдясно, за да може той да задоволи комплексите си и да премине извън всякакви правила. (more…)