Блогът на Стефан Иванов

Както вече предположих в предишния си материал, безобразието „небостъргач Ропотамо почти за без пари” беше прието от СОС с гласовете на „борците срещу корупцията” – ГЕРБ и Атака. Направих и изказване в залата на СОС. Oбърнах се към колегите не като към членове на политически групи, помолих ги лично да помислят как ще гласуват, за да не се чувстват след това некомфортно. Но не би. За какво става дума?
Имало едно време един имот на идеално място в центъра на София с площ 4 900 кв.м. На него от едната страна има построен 12-етажен блок, а от другата – известния в последните години на соц-а ресторант „Ропотамо”. (more…)

Такава е ситуацията от последните дни в НДСВ. Първо Пламен Моллов се заигра със свободното слово и за стотен път започна да размишлява на глас пред микрофоните, как НДСВ може и да излезе от коалицията. Малко по-късно Станимир Илчев обяви, че чакаме до края на деня голяма новина и…

И накрая се оказа, че просто щели да предложат Соломон Паси за шеф на НАТО. (more…)

Сетих се за този стих от хумористична песничка на пловдивските таланти от „Замунда банана бенд” докато минавах тия дни през кв. Изток. Вече повече от месец една частна фирма, чието име няма да спомена да не става реклама, прокарва газопроводи из квартала и го е превърнала в бойно поле, в което улиците и тротоарите приличат на окопи, а жителите се борят с дупките и купчините кал. Не само, че се разкопават улиците и се блокира движението. Разкопават се и тротоарите и дори зелените площи. Разбира се нищо не се връща във вида, в който е намерено. По-голямата част от унищожените тротоари не са възстановени и приличат на селски мегдан от началото на по-миналия век. Разкопаните улици са само запълнени с камъни и кал, а зелените площи… ама какви зелени площи, моля Ви! (more…)

На местните избори през 2007 г. много надежди се възлагаха на ГЕРБ и АТАКА в Бургас. Местната телевизия СКАТ „добросъвестно” прави тонове реклама на всички кандидати на АТАКА и директорът й Валери Симеонов бе удостоен с честта да води общинския съвет в града. Всички традиционни партии бяха оплювани и осмивани дори до степен на черен ПР. Като резултат в някои общини на Бургаска област СДС буквално отсъства от някои общински съвети. В град Бургас представянето бе по-добро, но също така незавидно на фона на резултата на ГЕРБ и АТАКА. Започнаха да се тиражират глобални анализи, как тази кооперация (съзнателно употребявам точно тази дума, а не коалиция) между двете прохождащи партии ще се превърне в модел на управление за цялата страна. Как двете нови партии ще въведат нов модел на управление и прочее откровени глупости! (more…)

(заместник-председател на СДС – София, но най-вече – ЧОВЕК!)

Тези дни неусетно изминаха 40 дни, откакто я няма вече на този свят. Това само по себе си ми се струва абсолютно нереално. Говорихме си два  дни преди да почине (нейния рожден ден), пазя още sms-а и от болничното легло броени часове преди да ни напусне. Звучи страшно, но въпреки че ми е трудно, вече ще трябва да говоря за нея в минало време.
Стефанка беше Човек. От онези, които преживяват всичко, без да товарят с негативни емоции хората, на които държат. Пазеше ги от лоши емоции и мисли, а тя не спираше да се тревожи. Досущ както майката пази детето си и е готова тихо, без парадиране, да се принесе в жертва на неговото бъдеще, живот и здраве. Беше всеотдаен и истински човек. За тези единадесет години, в които се познавахме (по-близко в последните 7-8 от тях), не съм чул от нея „не мога”, „ама точно сега ли е времето за това” или подобни цинично неверни оправдания. И винаги съм я уважавал, макар че невинаги сме били единомишленици по определени теми и въпроси.
Говорехме си истински, човешки. Нямаше фалш и лицемерие. Притесняваше се за проблемите, които са налегнали семейството й. Искаше да огрее навсякъде и да направи неща, които са невъзможни. И въпреки че тя го знаеше, не спираше да опитва. Един непримирим, отвън по възрожденски благороден, но вътрешно трудно обуздаем бунтарски дух. Духът на стара София, в която е родена малко преди края на Втората световна война.
Нещото, за което наистина й се възхищавах, беше способността й да прощава. Отведнъж, без замисляне. Дори и на очевидно злосторнически спрямо нея постъпки. Опитаха се да я унижават, и го направиха. Опитаха се и да я пречупат – но не успяха. Както обикновено се случва в нашата партия, поне 90% от огорченията, които тя изпита, дойдоха от „наши” хора. Но не чух да отговори, да потърси реванш, да отмъсти. А можеше. Стига да го поиска. Напротив – външно усмихната продължи напред!
Точно в часа на погребението й, имах нещо лично и много важно, за което само най-близките ми хора знаят. Както и да е – не можах да отида на погребението и това ми тежи.
Не се простих с теб, адашке, и това ми тежи. Казват, че между смъртта и 40-ия ден след нея душата се лута между този и онзи свят. Сега вече, когато си горе, те моля да ми простиш за всичко.
И най-вече да имах нуждата да ти благодаря за добрината и всеотдайността, с която зарази мнозина от нас. И някога, когато дойдат по-добри времена, ще знам, че това се дължи поне малко и на теб. Защото е истина!
По Божията милост вечна да е паметта ти!