Mного приказки се изприказваха, много мастило се изписа. В крайна сметка над 75% от редовно отчетените членове на СДС излязоха и гласуваха пряко за свой лидер. Бройката не е толкова драматична, защото никога СДС не е бил масов тип партия. Винаги сме имали много повече гласоподаватели и симпатизанти, отколкото членове. Дори и в най-силните за СДС години, софийската организация беше с отчетени 4 000 члена, днес сме около 2 000. Трябва да отчетем и липсата на добре познатите от миналото „мъртви души”, които пълнеха списъците и „гласуваха”, без дори и да подозират, че са го направили. Вярно е, че и днес има три-четири общини, в които членовете на СДС са повече, отколкото гласовете, които получаваме на избори. И мисля, че няма да ви изненадам особено, ако ви кажа, че в тях Иван Сотиров има по 0 (нула) гласа.
Горд съм, че бях сред хората, подкрепили Иван Сотиров за председател. Не ни достигнаха стотина-двеста гласа, но за пореден път се убедих, че дори и когато губиш, може да спечелиш. И обратно. Въпреки агресивната кампания срещу нас, въпреки липсата на каквато и да било подкрепа от „външни” фактори, от каквато други кандидати не могат да се оплачат, постигнахме добър резултат. (more…)