Блогът на Стефан Иванов

Обхванати от делнични страсти, всяка следваща година все по-малко се сещаме защо са няколкото почивни дни в края на годината, които обикновено използваме, за да се видим с приятели и близки. И разбира се, по-скоро да се уморим от веселата част, отколкото да си починем. Отговорът е защото ние не сме първите, а по волята божия вероятно не сме и последните на този свят. Защото преди нас е имало хора, благодарение на които ни има и нас, а преди тях е имало още и още… и така до самото начало. Хората са оцелявали и са продължавали напред не защото са били бедни или богати; сити или гладни; глупави или гениални. А защото са намирали Смисъла. Да живеят, да намират отговорите на все по-големи предизвикателства, да обичат, да споделят хубавите (а някои хора – и лошите) мигове в живота си с близки и приятели. Да се чувстват не просто биологически съществуващи, а живеещи, дишащи, да се стремят да бъдат добри и предвидими в действията и помислите си.

(more…)

СДС проведе Национален съвет във вторник в Плевен. Този висш форум на партията между две национални конференции остана малко встрани от медийното внимание. Но пък в действителност има какво да се каже. За първи път от много време насам се направи сериозна, задълбочена, истинска дискусия по най-важните теми. И обществени, и вътрешнопартийни. Моето усещане е, че имаше достатъчно голяма доза искреност у всички, които се изказаха.

(more…)

Преди няколко дни внесох питане до кмета на София относно пренасочването на софийските битови отпадъци в депо “Суходол”. Не оспорвам направеното. Нещо повече – беше ясно, че останалият свободен обем от сметището в квартала рано или късно ще бъде използвано и аз, както и общинските съветници от СДС подкрепяме стъпките в тази посока. СОС е взел категорично решение по този въпрос, чакахме само централната власт да подсигури началото на новото извозване. По това няма спорове, нито въпроси към кмета. Питах за друго и се надявам кметът да ми отговори на сесията в четвъртък – 20.12, където питането е включено в дневния ред.

(more…)

“Трамкар”. Тази никому неизвестна доскоро общинска фирма не слиза от главните страници вече дни. Каква е най-вероятно ситуацията около липсващите пари?

Вариантите според мен са два. Един шеф на общинска фирма изнудва друг за пари, за да му възлага работа. Последният се чуди откъде да ги намери и ги взема от касата. След няколко поредни такива упражнения се оказва, че в касата няма пари дори и за заплати на работниците и драмата тръгва оттам. Вторият вариант е апетит към терена на фирмата, като за целта трябва да се спре приватизацията, защото при нея трябва да наддаваш с други мераклии и не можеш да си сигурен, че ще спечелиш именно ти. Най-лесно можеш да го предизвикаш със скандал. Точно така стана. Появиха се и мераклии да вкарат в това политика. В чия квота бил Вретенаров. Ами от 12 години той е директор и между другото по общо мнение е професионалист. За моралните и законовите категории ще се произнесе Съдът. А аз съм 100% сигурен, че ако през всичките тези години е имало конкурси, то неизменно и честно би ги печелил именно той. Просто защото това е единственият такъв завод в България - за производство и ремонт на тролеи и трамваи и няма как да има друг подготвен мениджър. Самият Вретенаров на няколко пъти категорично отхвърли политическата връзка. Наред е прокуратурата.

(more…)

    Постепенно дневният ред на сесиите се увеличава, но никой не може да прогнозира кога ще достигне нормалните 60-70 точки на заседание. Скоро четох неправилно сравнение как СОС можел да гледа 60 точки, а Парламентът едва се справял с 2-3 на заседание. Без да влизам в иначе изкушаващо сравнение между националните депутати и общинските съветници в София, само напомям, че Парламентът има пленарни заседания 3-4 пъти седмично, а СОС – веднъж на две седмици. Все още няма много точки в дневния ред, защото активността идва основно от администрацията, голяма част от колегите общински съветници все още не са се възползвали от правото си да бъдат вносители на точки. С времето и това ще стане. Та ние още не се познаваме дори и като имена – в заседанията по постоянни комисии все още се представяме, или пък се питаме един друг как беше името на този, който говори.

(more…)