Блогът на Стефан Иванов

ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

Стефан Иванов — Sat, 21 Aug 2010 06:42:04 +0000

Само два дни след като писах в блога си материал за ПЕПСИ, получих и-мейл от г-жа Тодорова, Маркетинг мениджър на фирмата представител на ПЕПСИ за България. Казвам „изненада”, не защото не съм очаквал това точно от ПЕПСИ, а защото в България рядко някой обръща внимание на такива неща. Благодаря за вниманието и бързата реакция, моята цел е само да помогна в качеството си на обикновен клиент. И в крайна сметка тази световна марка да намери своето подобаващо място и в България. Не знаех, че от 2007 г. „бутилировачът” за България е сменен, и от сърце пожелавам успехи на новия - „Куадрант Бевъриджис” в тяхната дейност.

Ето и самото писмо:

Уважаеми г-н Иванов,
Много се радваме, че харесвате Pepsi и Ви благодарим за това, че сте лоялен потребител на нашите продукти. Пишем Ви по повод публикацията в личния Ви блог на 18 август 2010 г.
Вероятно знаете, че бутилировачът на PepsiCo в България “Куадрант Бевъриджис” купи бизнеса на предишния бутилировач ”Агрима” през 2007 г. От тогава до момента сме инвестирали около 6 милиона евро в България, основно в подобряване на производствените съоръжения, оптимизирането на производствения процес и в закупуване на IT система от високо ниво.
Естествено разширяването на дистрибуционната ни мрежа до желаното от нас ниво е една от основните ни цели. Наясно сме, че за постигането й е нужен значителен период от време.
Колегите ми и аз ще продължаваме да работим усилено в тази посока, така че почитателите на Pepsi и продуктите на PepsiCo да ги откриват лесно в търговските обекти. Трябва да се има предвид, че нашата концепция на дистрибуция е специфична. Ние не сме като автобус, който спира на всяка спирка, а по-скоро приличаме на такси, в смисъл, че целта ни не е да присъстваме абсолютно навсякъде. Чака ни много работа, но сме оптимисти и смятаме, че сме тръгнали по верния път.
Съжаляваме, че не сте намерили продукта, който сте търсил в Приморско. Няма как да знаем къде сте се опитал да го купите, но наша съвсем скорошна проверка показа, че присъстваме в голяма част от търговските обекти в това населено място.

С уважение,

Бранимира Тодорова
Маркетинг Мениджър
Куадрант Бевъриджис

СБЪРКАНАТА ПОЛИТИКА НА ПЕПСИ В БЪЛГАРИЯ

Стефан Иванов — Wed, 18 Aug 2010 09:47:05 +0000

Въпреки, че съм на почивка на море със семейството си, има един проблем, с който продължавам да се сблъсквам и да ме дразни страшно много. И е напълно нормално когато човек не може да си обясни наистина елементарни неща, да се възмути на глас.Става въпрос за политиката на ПЕПСИ в България. Аз лично винаги съм предпочитал ПЕПСИ пред КОКА КОЛА и си купувам именно този продукт. Но – с големи трудности. И ако в София пазаруваме в хипермаркет и там винаги има от него, то да намериш ПЕПСИ в магазин в Приморско, където съм сега, си е направо чудо.Всъщност като се замисля и в София извън хипермаркетите е същото. Ако потърсите ПЕПСИ в десет обикновени магазина, ще го намерите в най-много един-два от тях. Да не говорим, че по заведения съотношението е не 1:10, а сигурно 1:100. Имам приятели, които се отказаха от ПЕПСИ, с които работеха в заведенията си поради „абсолютната им несериозност”. Като добавим към това и почти пълната липса на рекламна стратегия на пазара – от медии и билбордове до обикновените чадъри, чаши и т.н. разликата с КОКА КОЛА става от земята до небето.Аз съм само обикновен потребител, който държи на правото да си купува точно това, което му харесва. Но съм принуден да се убеждавам все повече, че ПЕПСИ в България не желае да завладява пазарни позиции. Нещо повече – то с охота ги губи. Сигурно това е свързано с недалновидната политика на преставителите им за България. Които сигурно са филиал на КОКА КОЛА или най-малкото тяхни подставени лица.Би ми било интересно да разбира какъв е пазарният дял на ПЕПСИ в България и в другите източноевропейски държави и съм убеден, че макара в този регион да има голямо предимство на КОКА КОЛА, процентите на ПЕПСИ за отделните страни ще са разминават с пъти.Вероятно ПЕПСИ не се интересува особено от позициите си на доста малкия български пазар. Но вносителите му би трябвало даго правят. А в Приморско по магазините ПЕПСИ все така си няма. А където тук-таме има стелаж (забележете – стелаж, а не хладилник!) на него има в най-добрия случай забравени отдавна бутилки бяла МИРИНДА.Макар, че това не е нормално, не очаквам никаква реакция на маркетинг-отдела на ПЕПСИ на това мое писание, както и от ВИВАКОМ не се поинтересуваха от моето мнение и писмени жалби, за които също писах в блога си. Което, като техен клиент, не ме вдъхновява особено. Но пък остава горчивото обяснение, че все пак живеем в България.

ЗА ПОГРОМА В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Стефан Иванов — Tue, 03 Aug 2010 09:23:09 +0000

Днес, 03.08.2010 г., във вестник „Дневник” е публикувана статия за насилствения погром срещу Св.синод на Българската православна църква с наместник-председател Софийският митрополит Инокентий.

† Софийски митрополит Инокентий
Наместник - Председател на Светия синод
на Българската православна църква

И макар тя да е твърде „професионално адвокатска” и да няма същинския заряд на духовното, това е една от много малкото статии в една от много малкото медии, където цензурата е победена.
Убедено твърдя, че след 10.11.1989 г. няма тема, по която да има по-всеобхватна цензура от защитата на руските ченгета в БПЦ, ръководени от неканонично (според Устава на БПЦ) и незаконно (според законодателството на държавата и тогава – 1971 г., и днес) „избрания” за патриарх дядо Максим. И последвалите гонения срещу всички духовници, които произнасят на глас и отстояват тази истина! И с цената на унизителни материални лишения продължават да държат на себе си и и на нея!
Писал съм много по тази тема в блога си и затова няма да се разпростирам нашироко. Само знам, че Видовден иде и тогава Бог да е на помощ на душите на всички, които организираха побоищата и прогонването на своите духовни събратя. На тези (също неканонично избрани за „митрополити” при наличието на жив такъв!), които даваха указания ни повече, ни по-малко за убийства на свещеници от синода на негово високопреосвещенство Софийския митрополит Инокентий (дали помнят 10-те Божи заповеди?). Дано намерят покой и душите на всички тези политици, анализатори, прокурори, полицаи, депутати и управляващи, които бяха мълчаливи или кресливи съучастници на всичко това в продължение на години!
Как не се намери един нормален журналист, който да не пише профански за църквата и за нейните проблеми, а в дълбочина и от сърце? Да сте прочели някъде колко монаси има в България и колко в Сърбия (която е доста по-малка от нас) – с пъти повече са при комшиите. За Гърция да не говорим. Да сте прочели някъде, че в духовните семинарии и богословските факултети броят на обучаваните намялава в прогресия? Да сте прочели идея как ще се реши проблемът с това, че извън големите градове един свещеник (обикновено доста възрастен) обслужва по 10-12 села? И кой ще го наследи когато си отиде от този свят? Да сте прочели как живеят български свещеници по отдалечените енории, които от години не получават заплати, а доходите им са само това, което продадат от свещи (познайте за какви смешни суми говорим)? Да сте прочели, че близо 80% от българските свещеници не са здравно осигурени, а БПЦ не е направила дори една болница и/ли хоспис, в която да ги лекува безплатно щом не ги осигурява здравно и социално? Да сте прочели някъде мотивите на няколко български църкви извън страната, които преминаха в синода на Н.в.пр. Софийския митрополит Инокентий? Да сте прочели нещо друго за този Синод, освен пълните глупости, че са „разколници”, каквито няма как да бъдат, защото „разкол” няма! Да сте прочели, че този Синод е в канонично общение с патриарси и митрополити от Украйна, Гърция, Черна Гора, Македония, Италия и др.?
Дано някога някой ни изненада и прочетем нещо и по тези „маловажни” въпроси.

А ето и самата статия:

Наглите недосегаеми от операция “Расо”

От Иван Груйкин, Гражданска инициатива Справедливост
А данъкоплатците покриват всичките им сметки от Страсбург

На 21 юли се навършиха 6 години от държавно организирания погром над православни свещеници и вярващи от т.нар. алтернативен синод на Митрополит Инокентий. Както и в предишните години, събитието мина тихо и незабелязано от управляващи и от медии.

Неотдавна в парламента бе отправено питане за действията на България след решението на Европейския съд за правата на човека, с което държавата бе осъдена от алтернативния синод и група индивидуални жалбоподатели. Чуха критики срещу питането с аргументи, че такъв синод не съществувал и че поради това проблемът изобщо не стои. Нека накратко припомня за какво всъщност бе осъдена държавата.

Преди 6 години българската полиция в изпълнение на прокурорски постановления извърши незаконни действия, за които днес България е осъдена в Страсбург. Досега никой не е поел отговорност за това, никой не е поднесъл извинения. Премиер тогава беше Симеон Сакскобургготски, а министър на вътрешните работи – настоящият конституционен съдия Георги Петканов.

Висшата професионална длъжност в МВР се изпълняваше от днешния премиер Бойко Борисов, а негова дясна ръка и по това време е сегашният вътрешен министър Цветан Цветанов. Главен прокурор беше изложилият впоследствие България и като дипломат Никола Филчев, наследен от Борис Велчев, който през 2004 г. беше председател на правния съвет на президента Първанов – един от вдъхновителите на погрома, за което получи награда от тогавашния руски патриарх и негов “колега на тихия фронт” Алексий І.

Държавата бе осъдена за това, че е нарушила правото на български граждани на свободно практикуване на религия. Българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) признават правото на религиозно самоопределение и на изповядване на избраната религия свободно, според личните убежденията и воля на човека.

В една демократична и правова държава не може да се каже, че един човек или една общност не са православни, ако самите те твърдят това. Достатъчен е актът на самоопределянето. Конституцията и ЕКЗПЧОС защитават религиозния плурализъм и забраняват намесата на държавата в религиозни спорове.

Да се твърди, че спор няма, понеже такъв синод не съществувал – не е сериозно и не е почтено. Ако беше така, съдът в Страсбург нямаше да образува дело и щеше да върне жалбата. Пък и нали помним кадрите от 21 юли 2004 г. – това определено не беше театър (бел. ред. - полицаи насилствено извеждаха свещениците от черквите на т.нар. алтернативен синод, включително и с побои).

Държавата в лицето на законодателната и на изпълнителната власт не може да каже този е легитимен, а този не е. Това може да направи единствено независимата съдебна власт след проведен процес в съответствие със закона. Може някой изобщо да не ни харесва, може да не приемаме неговия начин на изповядване на религия, но не можем да се намесваме и да му пречим в това, което той е избрал за себе си.

Плурализмът в религиозната сфера означава и право на разделение в рамките на съответната религиозна общност, като държавата също няма право да се намесва, за да въведе отново съществувалото преди това единство. Без значение е, че съответната религиозна доктрина има единството за принцип.

Тоест законът и правовата държава са с предимство пред религиозните догми и начинът им на интерпретиране от засегнатите страни. Нека го кажем направо – ако в рамките на православната църква се извърши разделение, това е защитавано от закона право на вярващите, на което държавата не може да се противопостави, независимо какво казва патриархът (дори да е безспорен в това си качество).

Църковният спор може(ше) да бъде решен единствено от независим и безпристрастен съд, а не изпълнителната власт (и дори законодателната) да посочва кой е легитимен и кой не. Всеки спор в правовата държава се решава от съда, а не от правителството или от парламента.

На споменатото парламентарно питане отговори ресорният министър, този без портфейл. Неговата реакцията показа, че портфейлът не е единственият му министерски дефицит. Позицията, че понеже държавата е осъдена за своята намеса, затова тя вече не може да прави нищо по въпроса (за да не бъде осъдена отново), е реминисценция на известната теория на късния Живков за “снишаването”.

Примитивно, безотговорно, некомпетентно и пропито със зрял социализъм, а не с разбиране и усет за правова държава и върховенство на закона.

Има нарушение на конституцията и ЕКЗПЧОС, засегнало хиляди хора - няма виновни. Главните действащи лица в погрома са “повишени” и недосегаеми, само Първанов е на същата длъжност (вероятно поради липсата на по-висока), а Сакскобургготски е в “заслужена” пенсия (и отскоро – жалбоподател в същия съд в Страсбург). Никой не е наказан, никой не се е извинил.Очакват се сериозни финансови санкции за България – както винаги, данъкоплатците ще платим сметката.

Приликите на полицията с времето отпреди шест години започват с това, че никога и за нищо да не се извиняват. Дори и когато признаят, че са сбъркали адреса, впоследствие се оказва, че няма как българската полиция да е сгрешила и че всъщност и в този случай е имало за какво да се нахлуе в дома на български граждани по късна доба и без прокурорско или съдебно разрешение.

Какво е общото между операция “Расо” от юли 2004 г. и любимите днес на Борисов и Цветанов “Октопод”, “Наглите”, “Недосегаемите”… Със сигурност – липсата на “развито правно чувство и усещане за правова държава”, както неотдавна отбеляза германски дипломат. А също и съдът в Страсбург накрая.

В СОС ПРЕДЛАГАТ УЛЕСНЯВАНЕ НА ПРОДАЖБАТА НА ОБЩИНСКИ ЖИЛИЩА

Стефан Иванов — Mon, 19 Jul 2010 07:36:28 +0000

На последната сесия на СОС влезе за разглеждане и гласуване едно доста странно според мен предложение. По същество то би позволило на наемателите на над 9 200 общински жилища да ги закупят по занижени спрямо пазарните цени след като са живели в тях и са си плащали сметките не по-малко от пет години. Считам това двойно намаляване на срока за напълно погрешно и в ущърб на интересите на София и затова ще гласувам „против”. Както аз, така и всички мои колеги от групата на СДС ще подкрепим да остане настоящото положение – 10 години. Но нека изложа все пак своите аргументи.
- В момента срокът, в който коректен общински наемател трябва да е живял в жилището си, преди да получи възможност да го купи, е десет години. Това беше предложение на СДС-София от предишния мандат на СОС (2003-2007 г.), а дотогава нямаше никакъв срок. Т.е. днес се настаняваш, а утре можеш да подадеш мобла и да си го купиш. Не виждам никакво основание този срок, предложен и наложен от СДС-София, да бъде съкращаван наполовина. Още повече, че тогава (2004 г.) докладът беше съдържателен, след направен дълбок пазарен и професионален анализ, а сега имаме само малко текст с нито един аргумент защо да се приема.;
- Самият факт, че едно семейство е настанено в общинско жилище, защото няма финансова възможност да плаща свободен (на пазарни цени) наем, а няколко месеца или година след като се настани вече пуска молба да закупи съответното жилище, е абсолютен нонсенс. Вярно е, че данъчните оценки скочиха за последните няколко години, но също така е вярно, че и към днешна дата в общия случай са доста различни от реалните пазарни стойности;
- Не е нормално без да има дългосрочно планирана жилищна политика, София да улеснява и в този смисъл – да стимулира продажбата на собствените си жилища. Когато стане ясно защо се прави това и какво се случва с постъпилите от продажбите средства (вместо да си изсипват в общата кошница, както е сега) – например за построяване на общински приюти или нещо подобно - тогава разговорът може и да стане смислен. Но сега не е!;
Гласуването на това предложение ще бъде на сесията на СОС този четвъртък – 22.07., след като дебатите (в които вече изказах това свое мнение) започнаха миналата сесия и решението бе отложено. Имам натрапчивото усещане (породено от почти единодушното гласуване на доклада в постоянните комисии), че по този въпрос в залата ще си останем само хората от СДС, а най-много и част от ДСБ и Мартин Заимов. Може и още 3-4 гласа за разнообразие. Но останалото до 61 съветника май ще е „за”.
Съветвам обаче ГЕРБ и БСП да помислят добре преди да натиснат зелените копчета, както най-вероятно въпреки всичко ще направят. Защото на мои приемни дни също идват общински наематели, които искат да си купуват жилищата. Също ми казват „няма ли да направите нещо, да намалите този срок?”. Но аз не мисля, че е редно от частните случаи да се прави правило. И не мисля, че управленски решения, касаещи стотици милиони левове и решаващи въпроси с хоризонт десетки години занапред, трябва да бъдат подминавани с лека ръка и да бъдат вземани без нито един аргумент „за”. Такъв няма в доклада с проект за решение, такъв не чух на миналата сесия на СОС, такъв най-вероятно няма да чуя и на предстоящата. Което обаче сигурно няма да попречи на голямата част от колегите да натиснат зелените копчета. Аз обаче ще натисна червеното.

СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ

Стефан Иванов — Wed, 14 Jul 2010 06:52:56 +0000

Отмина световното първенство. Донесе както винаги много емоции – за едни положителни, за други – не. И както се очакваше България я нямаше там. За мен, като привърженик на германския футбол, този световен шампионат беше по-скоро положителен. Не само заради третото място с този младежки състав, голяма част от който получи „бойното си кръщение” именно в ЮАР. А най-вече заради много сладките победи над Аржентина и особено – над Англия.Шампионът Испания далече на блестеше над останалите, а финалът с Холандия беше един от най-грозните и лишени от всякакви футболни достойнства мач. На първенството нямаше и отчетливи футболни звезди. Да, Давид Вия, Бастиян Швайнщайгер и Диего Форлан оставиха добри впечатления, но – дотам. Разни майтапчии пророкуваха какъв футболен великан бил Меси, което и тогава, и сега, ми звучи напълно смешно, макар да се опитвам да го приема насериозно.Безспорно футболът не беше от висока класа. Нямаше изявени лидери. Съдийството поне беше прилично.Оставиха приятни впечатления най-вече отборите, които играха с дух и настроение, а не изобилстващите със знайни и незнайни звезди и със самовлюбени егоистични танцьори.А аз останах с голямата надежда, че на следващия Мондиал Германия ще вземе четвъртата световна титла. Защото никога не се предава.

КАКЪВТО КАНДИДАТЪТ – ТАКЪВ И РЕЗУЛТАТЪТ (ИЗБОРИТЕ В ГАБРОВО)

Стефан Иванов — Sun, 20 Jun 2010 09:03:07 +0000

Кандидатът на Синята коалиция за кмет на Габрово в частичните местни избори остава четвърти със 8,4% (след преразпределение). При 25% избирателна активност това означава около 2,1% от всички гласоподаватели с право на глас. Един неочаквано висок според мен процент. За кандидат като Ива Николова винаги е чудо, че някой изобщо е гласувал. Непоследователна, истерична, агресивна до степен безконтролна злоба и в крайна сметка без нито ден опит в каквато и да е сфера на управлението и в частност – в местната власт. Аз лично никога не бих дал гласа си за такъв кандидат. Като прибавим към това и злобата, която изля изпод „журналистическото си перо” към редица лидери на СДС, трябва да заключа, че самата идея Голямата уста да бъде кандидат на СДС беше една дълбока вътрешнопартийна гавра и перверзия. Въпросната дама, която въздигаше „памятник нерукотворний” (тя е московски възпитаник – ще разбере!) на Пламен Юруков в седмичника, където пишеше, за една нощ се влюби (поличитески, разбира се!) в новия председател – Мартин Димитров, и му стана медийно гуру. Че даже се беше вживяла и като някакъв фактор в СДС, обитавайки „Раковски” 134…
Казал съм всички тези неща на форумите на СДС, но не ги казах публично преди изборите, защото ми обясняваха, че „със сигурност сме на балотаж”. Беше ми напълно ясно, че това нормален човек не може да го изрече, но пиша тези редове след изборните резултати, защото иначе щях да изляза едва ли не аз виновен за този резултат. Знам, че биха ми отговорили „Ами така решиха местните организации – това е тяхно право”. Да, ама местните организации можеше да издигнат и Велислава Дърева, ние пак ли щяхме да ръкопляскаме?
В крайна сметка авторката на книгата с многозначително заглавие „Смъртта на синята мечта”, където също (някак си за затвърждение!) са публикувани нападките й към редица сини лидери, остана четвърта от седем кандидати, а ГЕРБ спечели от първия тур с 60%.
Сега очаквам какъв пост ще измислят на въпросната дама от Синята коалиция като отплата за „добрата кампания” и „добрия резултат”. Защото вече е почти утвърдена традиция, който има добри изборни резултати, да бъде унижаван, а който има лоши – да върви нагоре. И после такъв и резултата – нейде около 2,1%…
Иначе подкрепям идеята, че трябваше да имаме кандидат. Но такъв, който можеше да участва за победа, а не за Купата на Съветската армия. Което мое мнение от днешна гледна точка едва ли има някакво значение.

ЗА 7% ПО-МАЛКО

Стефан Иванов — Fri, 11 Jun 2010 14:21:14 +0000

Все повече фирми обмислят да се възползват от програмата за изплащане на задълженията на държавата в кратки срокове през Българска банка за развитие (ББР). Тъй като държавните институции са задлъжнели на частни фирми с огромни суми и опашката от чакащи е много дълга, държавата услужливо ви предлага да се прередите, ако се откажете от 7% от договорената сума. Звучи разумно, нали?

Особено, когато медиите облъчват драгия зрител, колко неизгодни са договорите подписвани между държавни и частни дружества. Особено в условията на глобална финансова криза и хиперзадлъжнялост.

Какво обаче се случва на практика! Държавата задържа плащания и си пооправя бюджетната рамка. В същия момент малки и средни предприятия имат да вземат от 100 хил. до няколко милиона лв., което ги обрича на сигурен фалит. Всеки разумен бизнесмен би се опитал да си вземе парите минус въпросните 7%. Дори на влог парите му имат доходност над 7 % за 1 г., а няма гаранция, че държавата ще се разплати в такъв период. И тук идва тънкият момент!

Ако сте бил корумпиран бизнесмен и сте сключил договори с държавата с огромни надценки от 30, 50, 100%, то веднага ще приемете сделката и ще се откажете доброволно от 7-те%, за да получите ликвиден капитал. Ако сте перач на пари и не ви пука кога ще си получите парите, ще си чакате за цялата сума, но бизнесът ви очевидно няма да фалира междувременно. Ако обаче сте честен предприемач и сте предоставял стоки и услуги на държавата с малка надценка от 5-7% вие сте тотално изигран, защото нито можете да чакате, нито да се откажете от 7%. Ако все пак се откажете излиза, че сте работили на версия и няма с какво да плащате заплати на служителите си. Онези, които си вземат парите ще ги инвестират, може дори да ви отнемат пазарната ниша, докато вие си чакате 7-те процента и се съдите с държавата. Сами разбирате колко струва българският съд на българския бизнес.

В крайна сметка тази прекрасна програма насърчава перачи и мошеници и смазва всички честни предприемачи. Създават се условия за преразпределение на пазари в огромни мащаби.

РЕФОРМИ ПРЕДИ ИЗБОРИ – ДА, ДА!

Стефан Иванов — Wed, 09 Jun 2010 05:37:08 +0000

Двойното одобрение. Това е специфична конвенция между българските граждани. Означава протест срещу насаденото „одобрение от куртоазия”. Използва се, когато си твърде възпитан, за да кажеш „не” или да покажеш публично най-дългия си пръст.

Съвсем наскоро предстоят последните два кръга от политическото първенство в България. До момента ГЕРБ се представиха добре в предварителните групи 2007 и елиминираха НДСВ, БСП и ДПС на полуфинала през 2009 г. Остана само едно препятствие пред пълната победа и спечелването на цялата власт и това са местните и президентски избори догодина, проведени вероятно в един същи ден.

И изведнъж всичко притихна… (more…)

СПОМЕН

Стефан Иванов — Mon, 07 Jun 2010 09:36:55 +0000

Точно преди 20 години да имаш собствено мнение беше преимущество, а не недостатък.

Точно преди 20 години Надеждата беше толкова голяма и толкова близо.

Точно преди 20 години никой не вярваше, че Лъжата ще победи.

А така ли стана?

Въобще днес някой спомня ли си какво се случи на днешния ден точно преди 20 години? В това число и редица десни национални ръководни кадри…

МОЕ ПИТАНЕ В СОС ЗА НЕНУЖНО УСЛОЖНЕН РЕЖИМ ЗА СРЕДНИТЕ И ДРЕБНИ ТЪРГОВЦИ В СОФИЯ

Стефан Иванов — Thu, 03 Jun 2010 05:50:25 +0000

Това питане внесох днес, а по правилника на СОС то трябва да получи отговор на първото следващо заседание, което е четвъртък другата седмица.

ЧРЕЗ: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СОС
Г-Н АНДРЕЙ ИВАНОВ
ДО: КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

ОТНОСНО: ВЪЗНИКНАЛИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА НОВИ РАЗПОРЕДБИ НА ОБЩИНСКА НАРЕДБА

Г-ЖО ФАНДЪКОВА, (more…)