Днес, 03.08.2010 г., във вестник „Дневник” е публикувана статия за насилствения погром срещу Св.синод на Българската православна църква с наместник-председател Софийският митрополит Инокентий.
† Софийски митрополит Инокентий
Наместник - Председател на Светия синод
на Българската православна църква
И макар тя да е твърде „професионално адвокатска” и да няма същинския заряд на духовното, това е една от много малкото статии в една от много малкото медии, където цензурата е победена.
Убедено твърдя, че след 10.11.1989 г. няма тема, по която да има по-всеобхватна цензура от защитата на руските ченгета в БПЦ, ръководени от неканонично (според Устава на БПЦ) и незаконно (според законодателството на държавата и тогава – 1971 г., и днес) „избрания” за патриарх дядо Максим. И последвалите гонения срещу всички духовници, които произнасят на глас и отстояват тази истина! И с цената на унизителни материални лишения продължават да държат на себе си и и на нея!
Писал съм много по тази тема в блога си и затова няма да се разпростирам нашироко. Само знам, че Видовден иде и тогава Бог да е на помощ на душите на всички, които организираха побоищата и прогонването на своите духовни събратя. На тези (също неканонично избрани за „митрополити” при наличието на жив такъв!), които даваха указания ни повече, ни по-малко за убийства на свещеници от синода на негово високопреосвещенство Софийския митрополит Инокентий (дали помнят 10-те Божи заповеди?). Дано намерят покой и душите на всички тези политици, анализатори, прокурори, полицаи, депутати и управляващи, които бяха мълчаливи или кресливи съучастници на всичко това в продължение на години!
Как не се намери един нормален журналист, който да не пише профански за църквата и за нейните проблеми, а в дълбочина и от сърце? Да сте прочели някъде колко монаси има в България и колко в Сърбия (която е доста по-малка от нас) – с пъти повече са при комшиите. За Гърция да не говорим. Да сте прочели някъде, че в духовните семинарии и богословските факултети броят на обучаваните намялава в прогресия? Да сте прочели идея как ще се реши проблемът с това, че извън големите градове един свещеник (обикновено доста възрастен) обслужва по 10-12 села? И кой ще го наследи когато си отиде от този свят? Да сте прочели как живеят български свещеници по отдалечените енории, които от години не получават заплати, а доходите им са само това, което продадат от свещи (познайте за какви смешни суми говорим)? Да сте прочели, че близо 80% от българските свещеници не са здравно осигурени, а БПЦ не е направила дори една болница и/ли хоспис, в която да ги лекува безплатно щом не ги осигурява здравно и социално? Да сте прочели някъде мотивите на няколко български църкви извън страната, които преминаха в синода на Н.в.пр. Софийския митрополит Инокентий? Да сте прочели нещо друго за този Синод, освен пълните глупости, че са „разколници”, каквито няма как да бъдат, защото „разкол” няма! Да сте прочели, че този Синод е в канонично общение с патриарси и митрополити от Украйна, Гърция, Черна Гора, Македония, Италия и др.?
Дано някога някой ни изненада и прочетем нещо и по тези „маловажни” въпроси.
А ето и самата статия:
Наглите недосегаеми от операция “Расо”
От Иван Груйкин, Гражданска инициатива Справедливост
А данъкоплатците покриват всичките им сметки от Страсбург
На 21 юли се навършиха 6 години от държавно организирания погром над православни свещеници и вярващи от т.нар. алтернативен синод на Митрополит Инокентий. Както и в предишните години, събитието мина тихо и незабелязано от управляващи и от медии.
Неотдавна в парламента бе отправено питане за действията на България след решението на Европейския съд за правата на човека, с което държавата бе осъдена от алтернативния синод и група индивидуални жалбоподатели. Чуха критики срещу питането с аргументи, че такъв синод не съществувал и че поради това проблемът изобщо не стои. Нека накратко припомня за какво всъщност бе осъдена държавата.
Преди 6 години българската полиция в изпълнение на прокурорски постановления извърши незаконни действия, за които днес България е осъдена в Страсбург. Досега никой не е поел отговорност за това, никой не е поднесъл извинения. Премиер тогава беше Симеон Сакскобургготски, а министър на вътрешните работи – настоящият конституционен съдия Георги Петканов.
Висшата професионална длъжност в МВР се изпълняваше от днешния премиер Бойко Борисов, а негова дясна ръка и по това време е сегашният вътрешен министър Цветан Цветанов. Главен прокурор беше изложилият впоследствие България и като дипломат Никола Филчев, наследен от Борис Велчев, който през 2004 г. беше председател на правния съвет на президента Първанов – един от вдъхновителите на погрома, за което получи награда от тогавашния руски патриарх и негов “колега на тихия фронт” Алексий І.
Държавата бе осъдена за това, че е нарушила правото на български граждани на свободно практикуване на религия. Българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) признават правото на религиозно самоопределение и на изповядване на избраната религия свободно, според личните убежденията и воля на човека.
В една демократична и правова държава не може да се каже, че един човек или една общност не са православни, ако самите те твърдят това. Достатъчен е актът на самоопределянето. Конституцията и ЕКЗПЧОС защитават религиозния плурализъм и забраняват намесата на държавата в религиозни спорове.
Да се твърди, че спор няма, понеже такъв синод не съществувал – не е сериозно и не е почтено. Ако беше така, съдът в Страсбург нямаше да образува дело и щеше да върне жалбата. Пък и нали помним кадрите от 21 юли 2004 г. – това определено не беше театър (бел. ред. - полицаи насилствено извеждаха свещениците от черквите на т.нар. алтернативен синод, включително и с побои).
Държавата в лицето на законодателната и на изпълнителната власт не може да каже този е легитимен, а този не е. Това може да направи единствено независимата съдебна власт след проведен процес в съответствие със закона. Може някой изобщо да не ни харесва, може да не приемаме неговия начин на изповядване на религия, но не можем да се намесваме и да му пречим в това, което той е избрал за себе си.
Плурализмът в религиозната сфера означава и право на разделение в рамките на съответната религиозна общност, като държавата също няма право да се намесва, за да въведе отново съществувалото преди това единство. Без значение е, че съответната религиозна доктрина има единството за принцип.
Тоест законът и правовата държава са с предимство пред религиозните догми и начинът им на интерпретиране от засегнатите страни. Нека го кажем направо – ако в рамките на православната църква се извърши разделение, това е защитавано от закона право на вярващите, на което държавата не може да се противопостави, независимо какво казва патриархът (дори да е безспорен в това си качество).
Църковният спор може(ше) да бъде решен единствено от независим и безпристрастен съд, а не изпълнителната власт (и дори законодателната) да посочва кой е легитимен и кой не. Всеки спор в правовата държава се решава от съда, а не от правителството или от парламента.
На споменатото парламентарно питане отговори ресорният министър, този без портфейл. Неговата реакцията показа, че портфейлът не е единственият му министерски дефицит. Позицията, че понеже държавата е осъдена за своята намеса, затова тя вече не може да прави нищо по въпроса (за да не бъде осъдена отново), е реминисценция на известната теория на късния Живков за “снишаването”.
Примитивно, безотговорно, некомпетентно и пропито със зрял социализъм, а не с разбиране и усет за правова държава и върховенство на закона.
Има нарушение на конституцията и ЕКЗПЧОС, засегнало хиляди хора - няма виновни. Главните действащи лица в погрома са “повишени” и недосегаеми, само Първанов е на същата длъжност (вероятно поради липсата на по-висока), а Сакскобургготски е в “заслужена” пенсия (и отскоро – жалбоподател в същия съд в Страсбург). Никой не е наказан, никой не се е извинил.Очакват се сериозни финансови санкции за България – както винаги, данъкоплатците ще платим сметката.
Приликите на полицията с времето отпреди шест години започват с това, че никога и за нищо да не се извиняват. Дори и когато признаят, че са сбъркали адреса, впоследствие се оказва, че няма как българската полиция да е сгрешила и че всъщност и в този случай е имало за какво да се нахлуе в дома на български граждани по късна доба и без прокурорско или съдебно разрешение.
Какво е общото между операция “Расо” от юли 2004 г. и любимите днес на Борисов и Цветанов “Октопод”, “Наглите”, “Недосегаемите”… Със сигурност – липсата на “развито правно чувство и усещане за правова държава”, както неотдавна отбеляза германски дипломат. А също и съдът в Страсбург накрая.
