Блогът на Стефан Иванов

На последната сесия на СОС влезе за разглеждане и гласуване едно доста странно според мен предложение. По същество то би позволило на  наемателите на над 9 200 общински жилища да ги закупят по занижени спрямо пазарните цени след като са живели в тях и са си плащали сметките не по-малко от пет години. Считам това двойно намаляване на срока за напълно погрешно и в ущърб на интересите на София и затова ще гласувам „против”. Както аз, така и всички мои колеги от групата на СДС ще подкрепим да остане настоящото положение – 10 години. Но нека изложа все пак своите аргументи.
- В момента срокът, в който коректен общински наемател трябва да е живял в жилището си, преди да получи възможност да го купи, е десет години. Това беше предложение на СДС-София от предишния мандат на СОС (2003-2007 г.), а дотогава нямаше никакъв срок. Т.е. днес се настаняваш, а утре можеш да подадеш мобла и да си го купиш. Не виждам никакво основание този срок, предложен и наложен от СДС-София, да бъде съкращаван наполовина. Още повече, че тогава (2004 г.) докладът беше съдържателен, след направен дълбок пазарен и професионален анализ, а сега имаме само малко текст с нито един аргумент защо да се приема.;
- Самият факт, че едно семейство е настанено в общинско жилище, защото няма финансова възможност да плаща свободен (на пазарни цени) наем, а няколко месеца или година след като се настани вече пуска молба да закупи съответното жилище, е абсолютен нонсенс. Вярно е, че данъчните оценки скочиха за последните няколко години, но също така е вярно, че и към днешна дата в общия случай са доста различни от реалните пазарни стойности;
- Не е нормално без да има дългосрочно планирана жилищна политика, София да улеснява и в този смисъл – да стимулира продажбата на собствените си жилища. Когато стане ясно защо се прави това и какво се случва с постъпилите от продажбите средства (вместо да си изсипват в общата кошница, както е сега) – например за построяване на общински приюти или нещо подобно - тогава разговорът може и да стане смислен. Но сега не е!;
Гласуването на това предложение ще бъде на сесията на СОС този четвъртък – 22.07., след като дебатите (в които вече изказах това свое мнение) започнаха миналата сесия и решението бе отложено. Имам натрапчивото усещане (породено от почти единодушното гласуване на доклада в постоянните комисии), че по този въпрос в залата ще си останем само хората от СДС, а най-много и част от ДСБ и Мартин Заимов. Може и още 3-4 гласа за разнообразие. Но останалото до 61 съветника май ще е „за”.
Съветвам обаче ГЕРБ и БСП да помислят добре преди да натиснат зелените копчета, както най-вероятно въпреки всичко ще направят. Защото на мои приемни дни също идват общински наематели, които искат да си купуват жилищата. Също ми казват „няма ли да направите нещо, да намалите този срок?”. Но аз не мисля, че е редно от  частните случаи да се прави правило. И не мисля, че управленски решения, касаещи стотици милиони левове и решаващи въпроси с хоризонт десетки години занапред, трябва да бъдат подминавани с лека ръка и да бъдат вземани без нито един аргумент „за”. Такъв няма в доклада с проект за решение, такъв не чух на миналата сесия на СОС, такъв най-вероятно няма да чуя и на предстоящата. Което обаче сигурно няма да попречи на голямата част от колегите да натиснат зелените копчета. Аз обаче ще натисна червеното.

Кандидатът на Синята коалиция за кмет на Габрово в частичните местни избори остава четвърти със 8,4% (след преразпределение). При 25% избирателна активност това означава около 2,1% от всички гласоподаватели с право на глас. Един неочаквано висок според мен процент. За кандидат като Ива Николова винаги е чудо, че някой изобщо е гласувал. Непоследователна, истерична, агресивна до степен безконтролна злоба и в крайна сметка без нито ден опит в каквато и да е сфера на управлението и в частност – в местната власт. Аз лично никога не бих дал гласа си за такъв кандидат. Като прибавим към това и злобата, която изля изпод „журналистическото си перо” към редица лидери на СДС, трябва да заключа, че самата идея Голямата уста да бъде кандидат на СДС беше една дълбока вътрешнопартийна гавра и перверзия. Въпросната дама, която въздигаше „памятник нерукотворний” (тя е московски възпитаник – ще разбере!) на Пламен Юруков в седмичника, където пишеше, за една нощ се влюби (поличитески, разбира се!) в новия председател – Мартин Димитров, и му стана медийно гуру. Че даже се беше вживяла и като някакъв фактор в СДС, обитавайки „Раковски” 134…
Казал съм всички тези неща на форумите на СДС, но не ги казах публично преди изборите, защото ми обясняваха, че „със сигурност сме на балотаж”. Беше ми напълно ясно, че това нормален човек не може да го изрече, но пиша тези редове след изборните резултати, защото иначе щях да изляза едва ли не аз виновен за този резултат. Знам, че биха ми отговорили „Ами така решиха местните организации – това е тяхно право”. Да, ама местните организации можеше да издигнат и Велислава Дърева, ние пак ли щяхме да ръкопляскаме?
В крайна сметка авторката на книгата с многозначително заглавие „Смъртта на синята мечта”, където също (някак си за затвърждение!) са публикувани нападките й към редица сини лидери, остана четвърта от седем кандидати, а ГЕРБ спечели от първия тур с 60%.
Сега очаквам какъв пост ще измислят на въпросната дама от Синята коалиция като отплата за „добрата кампания” и „добрия резултат”. Защото вече е почти утвърдена традиция, който има добри изборни резултати, да бъде унижаван, а който има лоши – да върви нагоре. И после такъв и резултата – нейде около 2,1%…
Иначе подкрепям идеята, че трябваше да имаме кандидат. Но такъв, който можеше да участва за победа, а не за Купата на Съветската армия. Което мое мнение от днешна гледна точка едва ли има някакво значение.

Все повече фирми обмислят да се възползват от програмата за изплащане на задълженията на държавата в кратки срокове през Българска банка за развитие (ББР). Тъй като държавните институции са задлъжнели на частни фирми с огромни суми и опашката от чакащи е много дълга, държавата услужливо ви предлага да се прередите, ако се откажете от 7% от договорената сума. Звучи разумно, нали?

Особено, когато медиите облъчват драгия зрител, колко неизгодни са договорите подписвани между държавни и частни дружества. Особено в условията на глобална финансова криза и хиперзадлъжнялост.

Какво обаче се случва на практика! Държавата задържа плащания и си пооправя бюджетната рамка. В същия момент малки и средни предприятия имат да вземат от 100 хил. до няколко милиона лв., което ги обрича на сигурен фалит. Всеки разумен бизнесмен би се опитал да си вземе парите минус въпросните 7%. Дори на влог парите му имат доходност над 7 % за 1 г., а няма гаранция, че държавата ще се разплати в такъв период. И тук идва тънкият момент!

Ако сте бил корумпиран бизнесмен и сте сключил договори с държавата с огромни надценки от 30, 50, 100%, то веднага ще приемете сделката и ще се откажете доброволно от 7-те%, за да получите ликвиден капитал. Ако сте перач на пари и не ви пука кога ще си получите парите, ще си чакате за цялата сума, но бизнесът ви очевидно няма да фалира междувременно. Ако обаче сте честен предприемач и сте предоставял стоки и услуги на държавата с малка надценка от 5-7% вие сте тотално изигран, защото нито можете да чакате, нито да се откажете от 7%. Ако все пак се откажете излиза, че сте работили на версия и няма с какво да плащате заплати на служителите си. Онези, които си вземат парите ще ги инвестират, може дори да ви отнемат пазарната ниша, докато вие си чакате 7-те процента и се съдите с държавата. Сами разбирате колко струва българският съд на българския бизнес.

В крайна сметка тази прекрасна програма насърчава перачи и мошеници и смазва всички честни предприемачи. Създават се условия за преразпределение на пазари в огромни мащаби.

Двойното одобрение. Това е специфична конвенция между българските граждани. Означава протест срещу насаденото „одобрение от куртоазия”. Използва се, когато си твърде възпитан, за да кажеш „не” или да покажеш публично най-дългия си пръст.

Съвсем наскоро предстоят последните два кръга от политическото първенство в България. До момента ГЕРБ се представиха добре в предварителните групи 2007 и елиминираха НДСВ, БСП и ДПС на полуфинала през 2009 г. Остана само едно препятствие пред пълната победа и спечелването на цялата власт и това са местните и президентски избори догодина, проведени вероятно в един същи ден.

И изведнъж всичко притихна… (more…)

Въпросът за формиране на ново правителство е на дневен ред във Великобритания. Въпреки безспорната победа на консерваторите, три партии са близки по резултат и не могат самостоятелно да формират мнозинство.

(more…)