Блогът на Стефан Иванов

Въпреки, че съм на почивка на море със семейството си, има един проблем, с който продължавам да се сблъсквам и да ме дразни страшно много. И е напълно нормално когато човек не може да си обясни наистина елементарни неща, да се възмути на глас.Става въпрос за политиката на ПЕПСИ в България. Аз лично винаги съм предпочитал ПЕПСИ пред КОКА КОЛА и си купувам именно този продукт. Но – с големи трудности. И ако в София пазаруваме в хипермаркет и там винаги има от него, то да намериш ПЕПСИ в магазин в Приморско, където съм сега, си е направо чудо.Всъщност като се замисля и в София извън хипермаркетите е същото. Ако потърсите ПЕПСИ в десет обикновени магазина, ще го намерите в най-много един-два от тях. Да не говорим, че по заведения съотношението е не 1:10, а сигурно 1:100. Имам приятели, които се отказаха от ПЕПСИ, с които работеха в заведенията си поради „абсолютната им несериозност”. Като добавим към това и почти пълната липса на рекламна стратегия на пазара – от медии и билбордове до обикновените чадъри, чаши и т.н. разликата с КОКА КОЛА става от земята до небето.Аз съм само обикновен потребител, който държи на правото да си купува точно това, което му харесва. Но съм принуден да се убеждавам все повече, че ПЕПСИ в България не желае да завладява пазарни позиции. Нещо повече – то с охота ги губи. Сигурно това е свързано с недалновидната политика на преставителите им за България. Които сигурно са филиал на КОКА КОЛА или най-малкото тяхни подставени лица.Би ми било интересно да разбира какъв е пазарният дял на ПЕПСИ в България и в другите източноевропейски държави и съм убеден, че макара в този регион да има голямо предимство на КОКА КОЛА, процентите на ПЕПСИ за отделните страни ще са разминават с пъти.Вероятно ПЕПСИ не се интересува особено от позициите си на доста малкия български пазар. Но вносителите му би трябвало даго правят. А в Приморско по магазините ПЕПСИ все така си няма. А където тук-таме има стелаж (забележете – стелаж, а не хладилник!) на него има в най-добрия случай забравени отдавна бутилки бяла МИРИНДА.Макар, че това не е нормално, не очаквам никаква реакция на маркетинг-отдела на ПЕПСИ на това мое писание, както и от ВИВАКОМ не се поинтересуваха от моето мнение и писмени жалби, за които също писах в блога си. Което, като техен клиент, не ме вдъхновява особено. Но пък остава горчивото обяснение, че все пак живеем в България.

Отмина световното първенство. Донесе както винаги много емоции – за едни положителни, за други – не. И както се очакваше България я нямаше там. За мен, като привърженик на германския футбол, този световен шампионат беше по-скоро положителен. Не само заради третото място с този младежки състав, голяма част от който получи „бойното си кръщение” именно в ЮАР. А най-вече заради много сладките победи над Аржентина и особено – над Англия.Шампионът Испания далече на блестеше над останалите, а финалът с Холандия беше един от най-грозните и лишени от всякакви футболни достойнства мач. На първенството нямаше и отчетливи футболни звезди. Да, Давид Вия, Бастиян Швайнщайгер и Диего Форлан оставиха добри впечатления, но – дотам. Разни майтапчии пророкуваха какъв футболен великан бил Меси, което и тогава, и сега, ми звучи напълно смешно, макар да се опитвам да го приема насериозно.Безспорно футболът не беше от висока класа. Нямаше изявени лидери. Съдийството поне беше прилично.Оставиха приятни впечатления най-вече отборите, които играха с дух и настроение, а не изобилстващите със знайни и незнайни звезди и със самовлюбени егоистични танцьори.А аз останах с голямата надежда, че на следващия Мондиал Германия ще вземе четвъртата световна титла. Защото никога не се предава.

Днес министър Цветан Цветанов направи много добър ход. Предаде на държавния архив този на вътрешното министерство. Както междувпрочем повелява негово величество Законът. (more…)

Иисус Христос възкръсна, за да възвести Мир и Любов! За да покаже на всички, имащи сетивата да го видят, че Доброто винаги побеждава и че всяка слава е преходна. И че всеки уж всевластен днес Пилат Понтийски е безпомощен, смешен, а често - и мразен след години. И мнозина тогава се чудят как са му се кланяли. Дори и четиримата войници, които от послушание пред кесаря Пилат убиха Сина Божи и разкъсаха на четири друхите Му.

На всички, които съпреживяваха през тези дни страданието и пътя към Голгота на нашия Спасител, желая мъдрост, смирение и непресъхващият извор на Вярата да препълни душите им с чисти помисли и дела.

Всяко зло рано или късно отстъпва на Доброто, всякога след тъмата идва Светлина. И никой, и нищо не може да помрачи радостта на вярващите християни от Неговото Възкресение.

Сега е време за веселие, защото Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

Публикувам записа на мое интервю от 28 ноември 2009г. за радио К2 на тема вътрешни избори за председател на СДС 2009 г.