СТРАШНА ПРИУМИЦА
март 9th, 2010Американските спецчасти в Афганистан са предприели специална операция, чието официално наименование не е известно, но „око за око, паста за зъби” би свършило чудесна работа. Днес британският в. „Гардиън” информира, че в Афганистан бродят въоръжени групи псевдо-бунтовници, чиято основна задача е да изтребват истинските бунтовници. Разликата на тези бунтовници от другите е, че тези са от „нашите”. Това са „добрите” главорези. Тези са главорези, които „подкрепят” демокрацията и по-голямата част от човешките права. Дори не искам да влизам в исторически анализ и да сравнявам сегашната ситуация с тази в Англия от времето на Лорд Протекторa Оливър Кромуел, или с мутренската ера в България 1993-94 г. Британците обаче имат по-дълга памет и понеже са яли веднъж тази попара - на армия без политическо ръководство, то едва ли искат да се повтори грешката пък било то и на афганистанска територия. По-комично е обаче следващото решение на американците.
За да не застрелят по грешка „добрите” бунтовници ги задължили да ходят в близост до големи градове с жълти препаски. Нещо като жилетките на нашите служители по чистотата. Само дето тази жилетка в тъмното казва на 5 км: „Здравейте, Талибани, аз съм този „гад, еничар”! Тук стреляйте”. Англичаните дори се притеснили, че акцията май подкопава усилията им за разчистване на „истинските” талибани, защото „добрите” талибани започнали да си продават жилетките по битаците. Искам да кажа на господата англичани, че няма причина за притеснение. Просто „добрите” талибани минават в истински „ъндъркавър”, а положението клони към тотален ъндърграунд.
На добрите бунтовници им разрешили да колекционират оръжие разбира се, но само за производствени нужди. Момчетата тръгнали от къща на къща, от пазар на пазар, и се въоръжили до зъби за нула време. Сега въпросът е какво ще стане в Афганистан, ако недай си Боже американците спрат да плащат на тази хвърковата чета. Как тя ще бъде принудена мирно ще се саморазформирова и саморазоръжи, след което да се захване с отглеждане на мак. Мак ли казах? Извинете, искам да кажа пшеница! Или царевица. Или каквото там вирее в Афганистан.
Според статията всички останали държави-участнички в мисията в Афганистан са държани на тъмно за тази акция. Чудя се само какво са си мислили „добрите” талибани, когато са започнали да нахлузват жилетките при вида на британски или полски патрул.
Помолен да коментира ситуацията, майор Джозеф Бренън прави следното обяснение, което да си призная ме докарва до сълзи: „Няма да им плащаме за охрана, а за работа по проекти.” И продължава „Проблемът с нашите „активисти”, е че хората гледат на тях като на „бунтовници”. Има възрастни хора по селата, които отказват подкрепа, защото се страхуват, че и тези хора, както полицията в Афганистан ще злоупотребят с властта, която им е дадена и ще насилват и ограбват местното население… Разликата между тази организация и подобните в Ирак е, че в Ирак се самоорганизираха, докато тук са наши хора, мотивирани основно с пари.”
Единственият въпрос, на който материалът не дава отговор е „Колко пъти човек може да се спъне в един и същи камък?”
